Любимият ми идва в зората. Носи дар от дърво; твърдо дърво, блестящо от утринната роса. Ще натъркам дървото с росата, ще го полирам до топъл блясък. Отклонете се, сестри мои. Други принцове идват през поляните и ви носят дарове. Любимият ми идва; занесох дървата му в градината си.
Ела, невесто моя. Като могъщ кон, приготвен за битка, ще те нося в планините, дори до най-високите върхове. Седлото е здраво, рогът му е здрав. Обвий го с пръсти. Погали го; добре е смазан, готов да се качиш на него и да се нанижеш на него.
Косата ти е като водопад, който се стича през хълмовете и долините ти, разпростирайки се по равнините. Ще отключа наметалото ти, покривалата ти, направени от най-фините коприни, и ще ги разпростря по земята. Долната ти дреха е нежна тъкан, като паяжина. Ще я събера. Няма да я носиш вече. Тайното ти място вече няма да бъде скрито от мен.
Любимият ти е див мустанг, пръхтещ, подскачащ и извиващ се. Устните ти са сладки, а думите ти са като мед. Ръцете ти, които го галят, го успокояват.
Съблечи наметалото си. Разстели го по земята. Аз ще коленича, а ти ще яхнеш коня си. Аз ще се изправя и ще те отведа към хълмовете, към високите, омайни места.
Любимият ми танцува през равнините, търсейки овощната градина, тежко натовареното дърво, което дава плодове, готови да бъдат откъснати, узрели за ядене. Той се спуска през долината на овощната градина и се изкачва по хълмовете, търсейки нежни цветя, чакащи докосването му. Нека опита плодовете в моята овощна градина. Нека усети аромата на цветята по моите хълмове.
Любимият ми е доволен от плодовете по хълмовете. Пътят е стръмен, ездата груба, но седлото на коня ми е приятно и аз няма да падна. Той ме носи до върха; рогът на седлото се издува все повече. Пръстите му са намерили друго нежно цвете. Той ги потапя в нектара му и вдишва аромата му.
Върхът на планината е точно зад следващия хребет. Треперя при приближаването към височините ѝ. Дървото на любимия ми пробива прага; то отваря вратите към градината ми.
Въздухът е неподвижен — неподвижен и тих, като затишие пред буря. Светкавици пронизват небето. Ярки проблясъци предвещават пристигането на освежаващи дъждове. Гръмотевични отливи се стоварват върху нас, прелитат през долините долу, издигат се, за да ни посрещнат. Като орел скачам във въздуха. На силни криле се извисявам. Виковете ми на радост достигат до сестрите ми в долината долу. Любимият ми, като див мустанг, се издига, за да посрещне гръмотевиците. Рогът му изригва като гейзер, като фонтан от най-хубаво вино, утолявайки жаждата ни.