— Жалък неудачник — каза лорд Вон, а Старият вампир погледна новоизлюпения, преди да се изплюе с отвращение. Като магистър на Кървавия легион, дълг на лорд Вон беше да обучава новобранци и да ги превръща в сила, с която да се съобразява. Върховният съвет на немъртвите не очакваше нищо по-малко от него. Споменатият неудачник се оказа Омар Селкирк и той наистина заслужаваше прякора. Беше се хлъзгал по време на учения и преди, но почти позволи на човешката си плячка да избяга, е, това беше просто неприемливо…
Вампирите са хищници и трябва да убиват, за да се хранят, това е „Вампирство 101“. Очевидно Омар Селкирк е отсъствал, когато това правило е било изобретено. Фактът, че Омар е бил вампир само от няколко години, не е извинение. След като човек се зарази с вампирския вирус, вирусът пренаписва ДНК-то му и променя психологическия му състав. Трансформираното същество става пет пъти по-силно и три пъти по-бързо от преди и става имунизирано срещу болести и старост. За да запази тези предимства на Немъртвите, вампирът трябва да пие човешка кръв.
Задълженията на лорд Вон включваха набиране и обучение на новоизлюпени вампири, а Старият вампир откри, че някои от тези новобранци с остри зъби, сякаш нямат хищнически инстинкт. Днешното нахлуване в останките от Лондон доказа без сянка на съмнение, че някои вампири са по-нисши, независимо от способностите им. Лорд Вон изпрати малка група от десет вампира в постапокалиптичния метрополис, като им възложи задачата да убият по един човек и да донесат главите им. Внимателно наблюдавайки новобранците си, лорд Вон беше разочарован, когато Омар се поколеба да убие човешка жена, почти позволявайки ѝ да се измъкне. Страхливостта на грубияна очевидно не знаеше граници…
— Няма да се повтори, вожде — отвърна Омар, а високият, кафяв и къдравокос новоизлюпен вампир трепна под безмилостния поглед на лорд Вон. Лорд Вон беше вампир в продължение на много векове, след като беше благородник в Уелс, Англия, преди да бъде обърнат във вярата. Бившият войник, благородник и държавник, сега лидер сред Немъртвите, знаеше какво е нужно, за да си войник, а Омар просто не го притежаваше…
„По-добре не, иначе сам ще те пробода“, отвърна лорд Вон и отпрати Омар, който се отдалечи самотен. Извън Крепостта небето беше мрачно и тъмносиво, каквото беше било от ядрения холокост насам. Човечеството реагира остро, когато откри съществуването на Немъртвите, и оцелелите вампири по света бяха принудени да се обединят в името на оцеляването. Лорд Вон трябваше да превърне полубезполезни кръвопийци като Омар в елитна бойна единица, за да не изчезне вампирският вид…
Омар влезе в дълбините на Крепостта, насочвайки се към казармите. Наоколо имаше стотици вампири, изпълняващи задълженията си. Те тренираха с меч, брадва и арбалет, а също така практикуваха и с оръжия. Самотни по природа, вампирите трябваше да се научат да бъдат общност, откакто хората откриха съществуването им. Когато въстание на вампири компрометира Вашингтон и Виена, НАТО използва ядрените си възможности, потапяйки света в полупостоянен мрак. Оттогава хората и вампирите бяха във война…
Не за първи път Омар се чудеше колко различен би бил животът му, ако беше послушал родителите си и беше избягал в Кано, Нигерия, родината на майка му. Омар е роден в Лондон, Англия, от британски баща, Оливър Селкирк, и нигерийска мюсюлманска майка имигрантка, Камала Амир. Той е само на двадесет години, студент по бизнес в университета Брунел, когато започва Апокалипсисът. Светът открива за съществуването на вампири, което предизвиква война между двата вида. Американци и британци използват ядрения си арсенал срещу Немъртвите, обричайки по този начин целия свят.
В последвалия хаос, вампирски легиони щурмували градовете по света, заразявайки объркани и уплашени хора по своя воля. Омар се криел в лондонския си апартамент, когато дошла ордата на немъртвите. Една-единствена драскотина от красива азиатска дама със зъби, това е всичко, което е било необходимо, за да превърне Омар Селкърк от висок, красив бирасов маниак в навъсен кръвопийца. Впоследствие Омар бродел из тлеещите останки на Лондон, объркан и гладуващ. За да утоли глада си, Омар се хранил с плъхове…
Местните вампири се наричали Кървавият легион, а техният водач лорд Вон привлякъл Омар в редиците си, заедно с десетки други новобранци вампири. В началото Кървавият легион изглеждал като нещо добро. През нощта вампирите управлявали улиците на Лондон, а хората се скривали в скривалищата си. През деня вампирите спели, а хората търсели храна, докато същевременно ловували враговете си. Това била най-смъртоносната от всички патолози. За първоначално наивния Омар Кървавият легион предлагал защита и в числеността му се криела сила. Крепостта била най-голямата крепост на вампирите, единственото място, в което никой човек не би посмял да влезе…
— Хей, непознато — чу се женски глас и Омар се обърна, за да види Вана Евърхарт, любимата войничка със зъби на лорд Вон. Висока и закръглена, с руса коса и лимоненозелени очи, четиридесетгодишната, определено привлекателна Вана беше първокласен войник във въоръжените сили на Обединеното кралство, преди да бъде обърната в армията. Кариерният войник се адаптира доста добре към живота като немъртви. Жалко, че Омар не можеше да каже същото. Вана огледа Омар от горе до долу, хвърляйки с онази нейна запазена марка усмивка. Какво искаше тя?
— Видя го, разбира се — каза Омар и затвори силно очи. Вана облиза устни и кимна. Разбира се, че беше видяла как лорд Вон отново разкъса Омар. Омар беше нарушил може би най-голямото вампирско табу, като едва не успя да убие човек. Това, което Омар не беше казал на лорд Вон и останалите, беше, че човешката жена, която почти беше пощадил тази вечер, му напомняше за неговата сладка Каролайн, която не беше виждал отпреди Апокалипсиса…
— Да, малко се уплаши, но накрая източи онази кучка и я уби, така че постъпи правилно — каза Вана, свивайки рамене. Омар кимна, опитвайки се да излъчва увереност. Тази вечер той се беше промъкнал в човешка крепост и беше убил двама мъже. Що се отнася до единствената човешка жена в скривалището, той се поколеба. Висока, тъмнокожа и слаба, жената поразително приличаше на Каролайн Адевале, красивата нигерийска студентка, с която Омар се срещаше доста сериозно, малко преди светът да се обърне по дяволите.
— Жената ми напомни за Каролайн — каза Омар, а Вана захапа устни, спомняйки си всички пъти, когато Омар говореше за смъртните си приятели и семейство. Каролайн беше жената, за която Омар се надяваше да се ожени, когато беше още човек. Бяха се изгубили по време на Вампирския апокалипсис. Вана кимна на Омар и нежно сложи ръка на рамото му. Омар се поколеба, после отстъпи, когато Вана се приближи. Саркастичният поглед на лицето ѝ изчезна, заменен от загриженост.
— Омар, превърна ме в това онзи изрод, който уби баща ми, майка ми, съпруга ми и дъщеря ми пред очите ми — каза Вана рязко, а Омар ѝ кимна. Много от новобранците вампири имаха подобни истории за мъка. Импулсивно Омар прегърна Вана, която го прегърна. Те вече не бяха хора. Вече не дишаха. Сърцата им вече не биеха. Въпреки това, те чувстваха страх, болка, самота и загуба. Те бяха най-редкият вид Немъртви, тези, които все още изпитваха човешки емоции…
— Ние не сме като тях — каза Омар, хващайки лицето на Вана в ръцете си, а тя кимна. Бавно, колебливо, те се целунаха и след това, хванати за ръце, навлязоха по-дълбоко в приветливия мрак на Крепостта. Омар заведе Вана в казармата си, която се състоеше от матрак, дебели завивки, маса, стол и купчина книги. Вана се ухили и го дръпна на пода, и двамата съблякоха униформите си, преди да се огледат…
„Прави любов с мен“, поиска Вана и високата, бледа, закръглена, руса вампирка погледна към високия си, тъмнокож любим. Омар се ухили, защото очите на Вана бяха яркочервени, което се случва, когато един вампир е гладен или разстроен. Той се вмъкна в приветливите ѝ обятия и я целуна, галейки гърдите ѝ, докато ръцете ѝ стискаха задника му и галеха втвърдяващата се мъжественост. Вана разтвори краката си и приветства Омар в себе си. С бърз тласък Омар се зарови във Вана и започна да я чука…
— О, да — изстена Омар, отдавайки се на първична, атавистична нужда, и заби зъби във врата на Вана, прокарвайки кръв. Вана изрева и одраска гърба на Омар, ноктите ѝ се размаха до кръв. Омар изви ханша си, забивайки твърдия си пенис в стегнатата, студена путка на Вана. Той целуна гърлото ѝ и засмука гърдите ѝ, докато правеха любов, а тя го притисна към себе си, наслаждавайки се на усещането за дебелия му пенис вътре в нея. Като смъртна и като вампир, Вана обича хубавото чукане, а Омар беше точно това, от което се нуждаеше…
„Трябва да променим нещата тук“, каза Вана на Омар, докато лежаха заедно, наслаждавайки се на топлата светлина от хубав секс. Омар кимна и опря глава на корема на Вана. Амазонската руса вампирка беше нещо различно и той харесваше това в нея. Омар искаше да се чукат отново, но Вана очевидно не беше в настроение. Когато Омар попита какво има предвид, смеейки се Вана му каза точно какво е имал предвид. Омар изведнъж пожела да си беше мълчал…
„Искаш да убиеш лорд Вон и да завземеш Кървавия легион? Луд ли си?“ попита Омар, а Вана поклати глава. В тъмнината, с безмилостността на сериен убиец и нагласата на четиризвезден генерал, Вана кроеше план за унищожението на лорд Вон, лидер на Кървавия легион и един от най-могъщите вампири в света, отговорен само пред Върховния съвет на немъртвите. Трябва да се отдаде заслуженото на амбицията на момичето, помисли си Омар, поклащайки глава, докато Вана продължаваше за плана си…
— Омар, има много вампири, които чувстват същото като мен. Лорд Вон е луд и с остаряло мислене. Трябва да изоставим войната и да намерим остров, който да окупираме, вместо да ограбваме човешки селища, където врагът ни превъзхожда числено. — каза твърдо Вана. Омар я погледна, тази красива вампирка, с която току-що беше правил любов. Вана беше умна и амбициозна, но също така ѝ липсваше здравословна доза страх и самосъхранение. Това щеше да се окаже нейната гибел.
„С теб съм докрай“, каза Омар и целуна Вана страстно. Двамата възобновиха любовните си занимания. Вана се върна в казармата си, решена да осъществи плана си. На следващата нощ Вана беше изненадана, когато Холи, Едгар, Малик и Джефри, членове на личната охрана на лорд Вон, дойдоха да я хванат. Въпреки протестите на Вана, те я заведоха в залата, където лорд Вон решаваше държавните въпроси и стратегическите въпроси.
— Добре дошла, Вана, предателска кучко — каза лорд Вон, поздравявайки я с нахална усмивка. Вана беше окована във вериги и принудена да коленичи пред Вампирския старейшина, заедно с няколко вампира, които тя смяташе за свои съюзници. Вана и другите затворници погледнаха лорд Вон, чудейки се кой би могъл да ги е предал. Планът им беше строго секретен. Трябваше да бъде безпогрешен. Умът на Вана се замая, когато висока, красива фигура влезе в Залата и сърцето ѝ се сви…
— Не се изненадвай толкова, Вана, разбира се, че докладвах за предателството ти на лорд Вон — каза Омар, смеейки се. Лорд Вон погледна Омар и кимна одобрително. Новоизлюпеният вампир, когото лорд Вон смяташе за понсе, се оказа доста лоялен и полезен. Лорд Вон знаеше, че много вампири в Кървавия легион го презират и се опита да ги изкорени. Представете си изненадата му, когато Омар се оказа лоялен, докато Вана, бившата му любовница, се оказа предателката…
„Вана, ти ме предаде, а Омар те разобличи, дължа му много“ – каза лорд Вон и древният вампир подаде сребърен меч на Омар, който го взе. Гледайки Омар намръщено, проклинайки го за предателството му, Вана се бореше във веригите си. Русокосата вампирка не можеше да повярва, че Омар я е предал. Тя се грижеше за малкия понсе, а той я предаде, за да защити врата си. „Трябваше да убия Омар“ – помисли си Вана, поклащайки глава.
— Ще се видим в Ада — извика Вана и се мъчеше да се изправи, само за да бъде дръпната от слугите на лорд Вон. Омар стоеше там, позирайки с меча си. Лорд Вон се изправи и се приближи до Вана. Докато Омар наблюдаваше, древният вампир сграбчи русата вампирка за гърлото и я вдигна на земята. Ревейки от ярост, лорд Вон се обърна, за да погледне десетките могъщи вампири, които съставляваха неговия двор. В хватката на лорд Вон, Вана се бореше за живота си…
— Ето как умира един предател — каза лорд Вон и се опита да откъсне главата на Вана, използвайки свръхестествената си сила. Вана видя звезди и се примири със съдбата си. Беше на път да умре. Омар наблюдаваше как Вана се бори в хватката на лорд Вон и лицето му се преви. Това, което се случи след това, зашемети както лорд Вон, така и Вана. Омар вдигна меча и замахна нагоре, прецизно отрязвайки ръката на лорд Вон в лакътя. Вана падна на пода, ръката на лорд Вон все още стискаше гърлото ѝ. Древният вампир изкрещя от болка и страх, а Омар се насочи за смъртоносен удар.
— Май не съм чак такъв жалък неудачник — изкрещя Омар, докато забиваше меча в гърдите на лорд Вон. Другите вампири се нахвърлиха напред и въпреки че Омар се опита да се съпротивлява, бяха твърде много. В последвалата суматоха Вана се хвърли през близкия прозорец. Русата вампирка се спусна в дерето, стотици метри по-долу. Вана удари силно земята и остана да лежи неподвижно. Когато Вана се събуди часове по-късно, тя беше тежко ранена, но жива…
— Сладкият ми Омар, благодаря ти — прошепна Вана, кашляйки кръв. Ранена, съкрушена и сама, самотната жена вампир започна дългия си път обратно към Лондонското Сити, Англия. В града бяха останали стотици хиляди хора, нищожен брой, като се има предвид, че някога е имало милиони. Вана щеше да издири човешките водачи и да им предаде всичко, което знаеше за Крепостта. Може би хората щяха да оставят Вана жива. Може би не. По един или друг начин Вана щеше да се погрижи вампирската окупация да бъде прекратена и нейният сладък Омар да бъде отмъстен. Нищо друго нямаше значение.