„Вампирска политика“, каза на глас Мохамед Осман, въздъхвайки, докато наблюдаваше екзекуцията. Трима вампири, Итън, Айлийн и Малкълм, бяха вързани за дървен стълб и изложени на дневна светлина. Слънцето изгря, обляно в студената си светлина, предвещавайки гибел за осъденото трима. Безопасно сгушен в тъмнината, в дълбините на мазето на „Майчин дом“, Мохамед наблюдаваше как нарушителите на закона се превръщат в пепел. „Нека това бъде възпиращ фактор за всеки вампир, който се смята за над правилата“, въздъхна Мохамед.
В продължение на месеци трима новобранци-вампири тероризираха нощния живот на места като Отава, Хамилтън и Торонто. Итън, Айлийн и Малкълм бяха вампири само от няколко кратки години и се смятаха за непобедими. Те убиваха хора и не бяха особено дискретни, забравяйки да почистят след себе си. Върховният съвет изпрати своите служители да заловят тримата хулигани и по този начин царуването им на терор приключи.
Мохамед е роден в района на Пунтланд в Сомалия през 1878 г. и става вампир през лятото на 1911 г. Висок 1,80 метра, широкоплещест, слаб и атлетичен, с тъмнокафява кожа и гладко обръсната глава, Мохамед е отличен пример за мъжественост от Североизточна Африка… само че немъртви. Мохамед е скитал по планетата Земя, откакто се е присъединил към редиците на вампирите, и пътуванията му го доведоха в град Отава, Онтарио.
Случва се така, че сънливата столица на Канада е дом на значителна популация от вампири и Мохамед отчаяно се опитва да не се сблъсква с вампирското ръководство. Върховният съвет, който управлява от „Майчината къща“ в предградието Каната, Онтарио, има своите пипала в почти всичко. Политика, бизнес, търговия, Върховният съвет контролира всичко. Човек или вампир, всеки, който попадне в мерника им, бива унищожен.
Стотици хиляди вампири живеят сред хората, криейки се пред всички. Вампирите живеят в кланове от двадесет до сто индивида, а всички водачи на кланове са отговорни пред Върховния съвет, който управлява вампирското общество. Мохамед Осман е самотен вампир, един от онези мошеници, които не принадлежат към никой клан. Мошениците вампири нарушават реда на нещата, а Върховният съвет обича да ги обуздава. Сериозно, затова Мохамед посещаваше Върховния съвет. Искаше да ги махне от гърба си.
— Хм, не бих те сметнал за гнуслив човек — чу се женски глас и Мохамед се обърна, за да погледне Зайнаб Ал-Хусейни, регента на Върховния съвет. Висока и закръглена, с тъмна бронзова кожа, дълга тъмна коса и лимоненозелени очи, Зайнаб е толкова умна и безмилостна, колкото и красива. Родена в околностите на Набатия, Ливан, през 1716 г., Зайнаб става вампир през 1746 г. Ливанският вампир е бродил по света оттогава и е натрупал много богатство и власт по пътя си. Във всеки случай не е някой, на когото да се заобикаля, в никакъв случай.
„Скъпа моя госпожице Зи, не се радвам на болката на другите, освен ако не я причинявам сам“, възрази Мохамед, а Зайнаб се засмя. В онази съдбовна сутрин Зайнаб носеше червена копринена риза с дълъг ръкав, черни копринени панталони и удобни черни мокасини. Всеки, който погледне Зайнаб, можеше да я сбърка с бивш супермодел или може би с успешна бизнесдама. Зайнаб беше много повече от това. Защото Зайнаб е Регентът, най-могъщият член на Върховния съвет, който управлява вампирския свят.
— Хм, бих искала да ти причиня малко болка — каза Зайнаб, открито флиртувайки с донякъде колебливия Мохамед. Някога, като млад вампир, мислейки си с онова, което знаеш ли какво, Мохамед би се нахвърлил върху Зайнаб с всичко, което има. Днес, след като видя толкова много приятели и съюзници да умират ненужно поради вроденото предателство на вампирската политика и междуклановите конфликти, Мохамед не би докоснал хора като Зайнаб и с триметров прът. Зъбатата ливанска красавица беше лоша новина…
— Госпожице Зи, в този град има много прекрасни дами и изящни мъже, не ви трябва аз, малкият старец — каза спокойно Мохамед и с това си тръгна. Зейнаб стоеше там, очите ѝ горяха дупки в гърба на Мохамед, докато сомалийският вампир се отдалечаваше. Зейнаб не беше свикнала да ѝ отказват. Човешките политически лидери и водачите на различни вампирски кланове се поклониха в краката на Зейнаб и това беше всичко. Зейнаб живее вечно и е мултимилиардер, кой би бил достатъчно глупав да ѝ се изпречи на пътя?
— Мохамед, не ми обръщай гръб — изсъска Зейнаб и извади сребърен кинжал от чантата си, а Мохамед замръзна. Вампирът се обърна и погледна разярения Регент, чудейки се дали наистина се е стигнало дотук. Смъртоносна конфронтация между двама от най-старите активни вампири в света. Мохамед се стегна и облиза зъбите си, готов да ги хвърли, ако се наложи. Зейнаб се ухили самодоволно и погали сребърното острие с почти любящ жест, въпреки факта, че среброто изгаряше немъртвата ѝ плът…
— Госпожице Зи, аз спазвах правилата и си платих, уважавам вашите правила, но не ме заплашвайте — каза Мохамед, срещнавайки я поглед. Зейнаб задържа погледа на Мохамед за момент, след което се изсмя, преди да остави острието настрана. Въпреки че Мохамед не беше дишал повече от век, той издиша рязко и се отдалечи. Излезе от мазето, качи се в специално проектирания си дневен ван, защитен от слънцето, и се отдалечи с пълна скорост от Дома-майка.
По-малко от час по-късно Мохамед се върна в леговището си – прекрасна градска къща, разположена в района Рокклиф в Отава. Той отиде директно в леглото, сгушен за деня. Дрямката скоро погълна Мохамед, макар че сомалийският вампир не си почиваше лесно. Върховният съвет и неговите щуротии тежаха много на ума му. Зайнаб беше проблематична, а другите членове на Съвета, Джонатан Окафор и Уилям Фулъртън, не направиха абсолютно нищо, за да я овладеят. Куп клоуни с зъби, помисли си Мохамед, докато си почиваше неспокойно.
Мохамед си спомни за отминалите времена, когато е бил млад вампир и за първи път се е срещнал със Зайнаб. Срещнали се в Маракеш, Мароко, около 1972 г., по това време там се е помещавал Върховният съвет, ръководен от легендарния вампир Исмаил Фахд, този, който е превърнал Зайнаб във вяра преди векове. Заинтригуван от пленителната ливанска вампирска принцеса, Мохамед става неин любовник и за известно време са щастливи.
Зайнаб беше толкова амбициозна, колкото и красива, и се движеше по път, който Мохамед не би следвал. Зайнаб организира смъртта на бившия си господар Исмаил Фахд и пое Върховния съвет. Останалата част от вампирския свят се поклони в краката на Зайнаб и тя имаше всичко, което някога би могла да пожелае. Зайнаб щеше да царува вечно като красивата, безмилостна и безсмъртна лидерка на вампирския свят. Писнало му от нейната злоба и предателство, Мохамед се раздели със Зайнаб и оттогава плаща за съпротивата си.
„Някой ден трябва да направя нещо със Зейнаб“, промърмори си Мохамед. Все още лежейки в леглото, той погледна часовника и видя, че е едва три часа следобед. Това означаваше, че остават три часа и половина дневна светлина, а това не беше добре. Сомалийският вампир се изправи на крака и направи това, което много безсъници биха направили в неговата ситуация – гледаше телевизия. Мохамед се беше привързал към безкрайния поток от забавления, създадени от смъртните през този век.
Потискайки прозявка, Мохамед облиза зъбите си и щракна с дистанционното. Той провери Netflix и видя, че дават стара класика „Кръстникът“. Мохамед беше харесвал актьори като Марлон Брандън, Робърт Де Ниро и Ал Пачино, когато бяха млади. Филмът му върна много спомени. Старата гвардия трябва да бъде премахната, за да се направи път на ново ръководство, както хората, така и вампирите разбират това. Аз трябва да съм архитектът на унищожението на Зайнаб, размишляваше Мохамед. Нямаше да е лесно, но някак си щеше да го направи. Вечността е дълго време, за да се таи злоба.