„Да работиш за канадското правителство е най-лошата работа, която човек може да си намери в Отава, с изключение на всички останали“, каза си Рупърт Жак с дълбока въздишка. Седнал в малкото старомодно кафене, разположено близо до празния хотел срещу Обществената библиотека на Отава, добре облеченият, амбициозен млад чернокож мъж се чудеше какво точно прави, когато животът му отива по дяволите. Спомням си как едно време се чувствах изпълнен с надежда, помисли си Рупърт, оплаквайки съдбата си.
Беше един часът и Рупърт беше в едночасовата си почивка, уж се наслаждаваше на обяд. Кафенето беше доста оживено, въпреки цялата тази каша около Ковид. Хубава червенокоса се кикотеше с приятелката си, добре облечена млада чернокожа жена. Влезе строен, тъмнокос бял мъж с едрия си и донякъде женствен азиатски приятел. И двамата огледаха кафенето и погледнаха към Рупърт, който отмести поглед, докато отпиваше от кафето си. Не търсеше нищо, благодаря ви много.
Обядът на Рупърт се състоеше от сандвич с яйце, картофени кюфтенца и прекалено захаросано кафе, типична закуска, но на брат му не му пукаше. Рупърт се огледа в кафенето, чудейки се дали някой се чувства толкова неспокоен, колкото него. Разпозна няколко лица, хора, които работеха в същата сграда, в която работеше и той. Всички сякаш си прекарваха страхотно, а Рупърт им се ядосваше за това. Рупърт искаше всички да усетят болката му…
В град Отава, Онтарио, много млади мъже и жени от африкански произход завършват колежа Алгонкуин, колежа Ла Сите, университета Карлтън, университета Сейнт Пол и университета в Отава, само за да се озоват на работа в Starbucks, Walmart или Home Depot, докато техните бели колеги получават всички добри работни места. На малкото малцинства, които биват наемани от правителството, се казва, че трябва да се смятат за късметлии и че е по-добре да се представят добре и никога да не се оплакват, за да не бъдат отстранени.
Рупърт знае това, разбира се. Роден в град Уанаминте, Република Хаити, и израснал в околностите на Орлиънс, Онтарио, Рупърт е син на два свята. 198-сантиметровият, слаб и атлетичен, тъмнокож брат говори хаитянски креолски толкова свободно, колкото канадски английски и френски. Образован в университета Карлтън, където завършва с най-добрите пет процентила в програмата по счетоводство, Рупърт си мисли, че най-накрая е успял, когато е нает от Канадската агенция за приходите. Ако брат му само знаеше какво го очаква…
Площад „Плас дьо Вил“ е огромен комплекс, състоящ се от множество кули, всички от които са заети от служители на Канадската агенция за приходите. Има едно мрачно малко кафене, което продава ужасна храна дори в най-добрите времена. Рупърт работи на седмия етаж и се чуди защо, по дяволите, се е борил толкова усилено, за да стигне до там. Не минава и ден, в който Рупърт да не се окаже обект на фалшиви усмивки и враждебни погледи от така наречените си колеги и приятели от работното място. „Това място е змийска яма“, оплаква се тихо Рупърт.
Висок, тъмнокож и здраво сложен чернокож мъж в бели пространства може и ще привлече погледи, а Рупърт знае, че не може да избегне това. Досега Рупърт е успявал да избегне всякакви заплитания с колегите си. Един от първите хора, с които Рупърт трябваше да се справи, беше един зловещ старец на име Чарлз Хюз, брадат бял пич, който се взираше с копнеж в очите на Рупърт всеки път, когато се сблъскваха. В превод? Хюз си пада по мъжете и то доста настоятелно.
„Не ме интересува“, каза Рупърт съвсем твърдо на Хюз в онзи съдбовен следобед, когато старият лешояд го заговори в столовата. Рупърт вечерял сам, опитвайки се да се наслади на хладко къри и кутия Пепси. Хюз се втренчи в Рупърт, видимо шокиран от отказа му. Очевидно старият извратеняк е свикнал да си налага работата с по-млади мъже. Рупърт е способен да вижда красота както в жените, така и в мъжете, но зловещите стари кретени не са му по вкуса. За щастие, Хюз разбра намека и си тръгна.
Рупърт наблюдаваше как Хюз се отдалечава и потисна тръпка, чудейки се дали старият извратеняк ще се превърне в един от онези преследвачи, за които четеше в криминалните трилъри. Мъжете, които преследват мъже, определено са един от онези социални проблеми, на които обществото не обръща внимание. В края на краищата, има един зловещ гримьор с онлайн последователи, който се насочва към хетеросексуални мъже и очевидно не приема „не“ за отговор. Намесата на жени знаменитости разкри зловещия гримьор като хищника, който беше. Какъв свят.
Рупърт е мъж, който живее в много светове. Като висок чернокож мъж с дълбок глас и мъжествени маниери, той е възприеман като привлекателен от мнозина и заплашителен от други. Много жени изглежда са доста привлечени от Рупърт и макар Рупърт да обича дамите, той знае, че трябва да бъде внимателен. Известни мъже, които са се забъркали с колежки жени и са загубили всичко в резултат на това, бързо се превръщат в социален проблем на десетилетието, както и полицейското насилие спрямо малцинствата, разбира се.
Рупърт си спомни Нини, млада колумбийка, която срещна, докато работеше като охранител, работата, която заемаше, преди да бъде нает от Канадската агенция за приходите. Нини, която се оказа висока и закръглена, със златистокафява кожа, дълга къдрава тъмна коса и голям задник, беше точно типът на Рупърт. Той беше доста очарован от нея и си размениха номерата още в деня, в който се запознаха. Рупърт си помисли, че Нини ще бъде неговата нова специална дама, но не се случи.
„Не търся връзка“, каза Нини на Рупърт, след като се сближиха, пет дни след първата им среща. Рупърт лежеше в леглото до Нини, възхищавайки се на извитото ѝ тяло и големия ѝ задник. Само мигове по-рано той доведе Нини до ръба на страстта и ѝ показа какво представлява хаитянската мъжественост. Той постави Нини на четири крака, с лицето надолу и големия ѝ задник нагоре, докато забиваше твърдия си пенис във вагината ѝ, докато тя се търкаше в него.
Рупърт, джентълмен навсякъде, освен в спалнята, искаше да чука големия колумбийски задник на Нини от момента, в който се запознаха. Закръглената девойка се оказа истинска откачалка в леглото, крещейки непристойности на английски и испански, докато Рупърт стискаше бедрата ѝ и забиваше пениса си в нея, чукайки я с дълбоки, страстни тласъци. Чукаха се и смучеха цяла вечер и не се отказаха, докато изтощението не ги погълна. Уморен и временно заситен, Рупърт се усмихваше широко, докато не чу как Нини си говори на възглавницата…
„И аз не, но те харесвам и бих искал да те виждам по-често“, каза Рупърт на Нини, след като нежно погали големия ѝ задник. Нини не изглеждаше развеселена от това и дръпна ръката на Рупърт, и това беше всичко. Настроението в стаята се промени, и то не към по-добро. По това време Рупърт смяташе, че Нини е от онези силни, независими дами, които харесват случаен секс и избягват заплитания. Не, както се оказа, Нини не искаше консервативното ѝ колумбийско семейство да разбере, че се е забъркала с джентълмен от африкански произход. Толкова беше просто.
„Всички сме възрастни“, отговори Рупърт на Нини и тя се усмихна, преди да се отправи към душа. Рупърт се възхити на големия задник на Нини, който се тресеше наляво-надясно, докато тя се отправяше към тоалетната. По-късно Нини се облече и си тръгна, и това беше всичко. Младата колумбийка не търсеше нищо сериозно, поне не с някой като Рупърт. Не беше непознат да бъде таен любовник на човек, чието семейство намираше неговия тип за неприемлив, Рупърт се намръщи малко, но преодоля прекрасната Нини…
Рупърт си помисли за последния джентълмен, с когото имаше някаква връзка – човек на име Винсънт Хейнс, когото срещна в университета Карлтън. Висок, слаб, кестеняв и със зелени очи, Винсънт беше новодошъл в Отава през Амарило, Тексас, когато той и Рупърт се запознаха. Винсънт, красив и атлетичен тип, в крайна сметка се присъедини към училищния бейзболен отбор и стана хит сред местните жени. Винсънт в крайна сметка започна да излиза с висока, красива, пищна, тъмнокожа ямайка на име Серена Томпсън.
„Трябва да пазим това в тайна“, каза Винсънт на Рупърт, докато се впускаха в малката си среща. Рупърт не беше непознат с подобни срещи. Като мъжествен бисексуален чернокож мъж, Рупърт знае как да говори, както трябва, така и да действа. Фактът, че Винсънт беше мъжествен, красив и също така си пада по жени, изключително много се хареса на Рупърт. Бисексуалните мъже се разбират и нуждата от дискретност и гъвкавост е задължителна.
Ето как Рупърт се измъчва и в лудостта му си има метод. Мъжете, които харесват само мъже, са склонни да стават проблематични, когато се забъркат с мъже, които харесват и двата пола. Рупърт не се забърква с мъже, които не харесват и двете пола. Мъжете, които харесват само мъже, са склонни да създават проблеми на бисексуалните мъже. Те са склонни да бъдат твърде емоционални, лепкави, клюкарски настроени, странни и склонни към насилствени излизания и от време на време преследване. Благодаря, но не, благодаря, що се отнася до Рупърт.
„Съгласен съм с това“, отговори Рупърт и той и Винсънт се събраха в нощта, след като бейзболният отбор на университета Карлтън победи провинциалните си съперници, университета Райърсън. Приятелката на Винсънт, Серена Томпсън, беше на гости на семейството си в Монреал, Квебек. Рупърт и Винсънт правеха своето под душа, двама красиви, великолепно голи мъже, изследващи телата си с безмилостна безгрижност. Беше страхотен момент, меко казано…
„Не мога да ти се наситя“, каза Винсънт на Рупърт след часове чукане и смучене. Рупърт въздъхна щастливо, все още замаян от това, че един много гладен и много талантлив Винсънт му е смукал члена. За пич, който винаги се хвалеше, че е чукал приятелката си с едрозадръствания, американският свиркащ хуй можеше да смуче як член. Това е мъжката бисексуалност в най-добрия ѝ вид. След като смуче Рупърт, Винсънт го постави на четири крака, сложи презерватив на дебелия му блед член и след това го чука.
„По дяволите, потупа онзи задник“, каза Рупърт, усмихвайки се, докато той и Винсънт лежаха заедно в леглото, щастливи максимално. За Рупърт това беше неговата представа за щастие. Рупърт обича жените, физически и емоционално, и никога не би могъл да се откаже от тях. Ето защо избягва връзки с мъже, които харесват само мъже. Винсънт се наслаждава на секс с Рупърт, но също така е много влюбен в приятелката си Серена Томпсън, с която се чука през цялото време. Очевидно ямайското момиче много харесва бели пениси, друго нещо, с което Винсънт се хвали…
Рупърт и Винсънт си прекараха страхотно заедно и въпреки че трябваше да бъдат внимателни, си прекараха чудесно. Когато мъжествени, красиви мъже, които чукат много жени, се мотаят и с други красиви, мъжествени мъже, повечето хора не подозират нищо. Рупърт е излизал с няколко момичета в кампуса през годините и е имал репутация на женкар. Винсънт и Серена са имали сериозна връзка и след дипломирането си се местят в Монреал, записват се в университета Макгил и се женят. Рупърт изпраща на щастливата двойка тостер, защото е толкова мил човек.
„Какво правя с живота си?“, чудеше се Рупърт и тъкмо щеше да продължи да се самосъжалява, когато видение за красота привлече вниманието му. Висока, тъмнокожа млада жена с халат и хиджаб влезе в кафенето и щом я видя, сърцето на Рупърт прескочи удара. Рупърт внезапно разпозна Ходан Мохамед, високата, красива сомалийска мюсюлманка, която срещна по време на ориентационния ден за нови служители на Канадската агенция за приходите. Завършила Университета в Торонто, Ходан впечатли мнозина с хубавия си външен вид, интелигентност и дързост…
— Салаам, братко — каза Ходан, докато гледаше Рупърт и му махаше. Усмихнат, Рупърт стана и отиде да се представи отново. Той беше приятно изненадан, че Ходан го помни и двамата си поговориха, докато тя чакаше на опашка за напитките и храната си. Забравяйки предпазливостта, Рупърт реши да удължи обедната си почивка и покани Ходан да се присъедини към него. Хубавата сомалийска дама с радост се съгласи и така започна всичко…
„Радвам се, че те срещнах, прекрасна сестро“, каза Рупърт на Ходан, докато излизаха от кафенето почти час по-късно. Той открито флиртуваше с нея, а тя се усмихваше. Докато се връщаха към работа, пресичайки няколкото пресечки, разделящи кафенето срещу библиотеката от площад „Плас дьо Вил“, Рупърт се наслаждаваше на компанията на Ходан. Когато стигнаха до сградата, Рупърт се замисли как търси извинение да поиска телефонния ѝ номер.
— Вземи визитката ми, хабиби, трябва да обсъдим нещо някой път — каза Ходан на усмихнатия, изненадан Рупърт, докато му подаваше хрупкава визитка. Рупърт кимна и се опита да се държи хладнокръвно, въпреки че беше на косъм от вълнение. Рупърт не се беше чувствал така от времето на колумбийката Нини и имаше добро предчувствие за Мис Сомалия тук. Тя се отправи към кулата си, а той се качи с асансьора до кулата си, усмихнат през цялото време.
„Имам сили“, прошепна си Рупърт, докато триумфално се качваше с асансьора към седмия етаж. Усещаше как хората го гледат, защото беше едно от малкото небели лица в сградата, което не беше охранител, чистач или продавач на храна. В повечето дни Рупърт би се почувствал раздразнен, но не и днес. Ходан се беше погрижил за това. Ходан, високата, красива сомалийска дама с голямото кръгло дупе и ангелската усмивка. Няколко момчета, които очевидно си падаха по мъже, се опитаха да осъществят зрителен контакт с Рупърт, но той сви рамене и погледна настрани. Засега имаше по-важна работа. Ще се хвана за Мис Сомалия, помисли си Рупърт със самодоволна усмивка. И ей така, той се върна…