„Това момиче има проблем с поведението“, каза си Стивън, поклащайки глава при последната си среща с Орелана „Лана“ Кортес, енергичната, едрозадка гватемалска чистачка с проблем с поведението. За нищо на света не можеше да разбере защо тази мацка винаги се държи странно около него. Ако я срещнеше сама в коридорите на работа, тя кимваше или поздравяваше, но ако латиноамериканските ѝ колеги бяха наоколо, тя или го игнорираше, или се държеше неудобно в негово присъствие. Сериозно, какво по дяволите?
Стивън работеше като охранител в сградата на „Световни проблеми Канада“ от няколко месеца и досега животът му не беше чак толкова прекрасен. Дори за правителствена сграда, разположена в град Отава, Онтарио, „Световни проблеми Канада“ е задушно място. Правителствените служители, една бяла като лилиум тълпа, често гледаха Стивън сякаш беше извънземен или нещо подобно. Другите охранители, водени от някакви мърморещи стари бели пичове, също не бяха особено приятелски настроени към него.
Наскоско завършил колежа Алгонкуин, Стивън се надяваше да се запише в програмата за магистърска степен по бизнес администрация в университета в Отава. Междувременно амбициозният хаитянин работеше усилено, за да плаща сметките си и да спестява пари, за да продължи образованието си. Единствената пречка е, че първата полупостоянна работа на Стивън като охранител е в сграда, която е сериозно развалина. Как е възможно да има толкова много гнили ябълки под един проклет покрив?
— Бързо — каза Лана на Стивън, когато той отиде до тоалетната, разположена на нивото на столовата, опитвайки се да се изпикае след повече от час патрулиране на открито. Лана стоеше там, с ръце на хълбоците си, бутайки количка за почистване. Както обикновено, Лана носеше черна риза с дълги ръкави и тясна фигура, йога панталони и маратонки, а дългата ѝ тъмна коса се спускаше по раменете ѝ. Кафявите очи и бронзова кожа на гватемалката бяха доста сладни, но когато видя Стивън, му хвърли характерния си намръщен поглед.
— Трябва ми само минутка — каза Стивън с усмивка, докато се втурваше в мъжката тоалетна. Успя да види как Лана завъртя очи, но не забеляза как го огледа от горе до долу, докато влизаше. „Ел негро има хубав задник“ — помисли си Лана, позволявайки си лека усмивка. Спомни си как в началото на престоя си в „Световни проблеми Канада“ Стивън ѝ викаше на испански, когато латиноамериканските ѝ колеги Сантино и Джосуе не бяха наоколо, разбира се.
Пет минути по-късно Стивън излезе от тоалетната и сигурно е закопчал ципа набързо, защото ризата му на охранителната униформа се подаваше от тъмните му карго панталони. Лана огледа Стивън от горе до долу и не можа да не забележи това. Стивън проследи погледа на Лана и забеляза крещящото му и комично небрежно поведение. Стивън се усмихна плахо и прибра ризата си обратно, преди да закопчае ципа. Хрумна си нещо готино да каже, но не можа да измисли нищо и се измъкна бързо.
„Защо ме привличат пендехо?“, зачуди се на глас Лана, след като Стивън прекоси столовата, вероятно за да се върне в офиса на охраната. От момента, в който Лана забеляза Стивън за първи път, тя си помисли, че едрият, висок, красив и тъмен брат с афро-карибска самоувереност е един прекрасен екземпляр мъж. Лана винаги е харесвала мъже с по-тъмна кожа и не крие предпочитанията си. Докато Лана очакваше Стивън да бъде силен и мъжествен мъж, който ще я пленява, той се оказа социално неловък зубър. Съдбата определено знае как да си играе номера с едно момиче…
„Как беше почивката ти?“ попита Теодор, ниският, плешив охранител, един от малкото хора в сградата, които Стивън можеше да понася. Младият чернокож мъж се ухили и след това разказа на колегата си за последния си сблъсък с Лана, бойната гватемалска чистачка, която винаги имаше кока за закачка с него. „Момичето го иска и дори човек с увредено зрение би могъл да го види“, помисли си Теодор, докато Стивън го забавляваше с историята за последното му злополучие.
„Жена с голям задник и проблем с поведението, история на живота ми“, каза Стивън на глас, оплаквайки състоянието на нещата в личния си живот. Мислеше си за нигерийското момиче, с което се виждаше от последните месеци. Не се получи. Стивън имаше кратка среща с Муна, едрозадата арабска охранителка с хиджаб от нощната смяна. Благодарение на машинациите на Муна с Малия, жената ръководител от нощната смяна, Стивън трябваше да освободи въпросната смяна и да се върне към монотонната сутрешна смяна. Не е ли животът прекрасен?
„Стивън, синът ми Ален е на твоите години и сякаш също не разбира жените. Мисля, че госпожица Гватемала се държи с теб, защото те харесва“, каза Теодор с въздишка, а след това по-възрастният пазач излезе навън за почивка за цигара. Стивън наблюдаваше как Теодор излиза от сградата и размишляваше върху казаното от стареца. Стивън си помисли как Лана винаги го гледа или се държи странно около него и изведнъж отношението ѝ придоби смисъл, наред с други неща…
„Какъв е проблемът ти, момиче?“ — попита попита Стивън, докато се изправяше срещу Лана няколко минути по-късно на стълбището. Не беше планирал да се натъкне на нея и пое по пряк път до стаята за почивка, тъй като асансьорите бяха в ремонт. Стивън се блъсна в Лана на стълбището и както обикновено правеше, когато бяха сами, тя или се усмихна, или му се намръщи. Този път обаче Стивън изненада Лана, като поиска отговори от нея. Афро-карибският брат му писна от киселия език на латино красавицата…
Орелана „Лана“ Кортес се отправи към стълбището, за да се измъкне от колегите си. Искаше да се измъкне навън за бърза почивка от цигарите. Последното нещо, което очакваше да направи, беше да се натъкне на Стивън. Беше наистина изненадана да се натъкне на него, тъй като знаеше графика му наизуст, а той никога не се качваше по стълбите. Братът ѝ хвърли конфронтационен поглед, който беше доста различен от неговия кротък и тих характер. Сърцето на Лана подскочи, когато видя интензивността в кафявите очи на Стивън. Лана се почувства изненадана… и леко възбудена.
„За какво говориш, вакеро?“ – подразни я Лана и провокативно облиза устни, когато Стивън се приближи. Лана се усмихна надменно, чудейки се какво ще направи Стивън. Лана разгледа различните му профили в социалните мрежи и знаеше, че определено харесва жени. Стивън имаше тонове снимки на актрисата Салма Хайек и тенисистката Серена Уилямс в профила си. Имаше много снимки на боксьора Антъни Джошуа, но Лана ги отхвърли. Знаеше, че Стивън иска парче от нея, той не можеше да устои на закръглени жени с големи задници…
„Госпожо, винаги ми се държиш с твоето противно отношение и ми писна, какво искаш от мен?“ — попита настоятелно Стивън, гневът му очевидно нарастваше. Лана го погледна и видя, че се разпалва. Така действат жените от зората на времето, карат мъжете да губят контрол. „Хванах те точно където те искам, вакеро“ — помисли си Лана, докато се приближаваше към Стивън, като змия, която ще оплете птица в смъртоносната си прегръдка…
— Хм, Ел Гордо най-накрая реши да си пусне чифт, харесват ми — каза Лана и бутна Стивън в гърдите си с показалец. Стивън се втренчи в Лана, чудейки се каква е играта ѝ. Тя беше твърде близо, миришеше твърде хубаво и твърде съблазнително. Стивън можеше да вдишва аромата ѝ, без дори да се опитва. Каква беше играта на гватемалската изкусителка? Ако да го подлуди беше крайната ѝ игра, тогава беше опасно близо до успеха, това е дяволски сигурно.
— Лока чика — каза Стивън и в очите на Лана проблесна гняв… гняв и иронично забавление. Стивън усети как пръстът ѝ се забива в гърдите му и трепна. Лана се засмя и след това направи нещо напълно неочаквано. Тя го сграбчи и го целуна. Стивън беше меко казано изненадан от целувката на Лана, но въпреки това ѝ отвърна на целувката. Жените са мистериозни, разбира се, но понякога действията им наистина не се нуждаят от обяснение. Един брат просто трябва да се остави на течението и да се справи с това, което животът и жените сметнат за добре да му поднесат…
„Loca hombre, имаш сладки устни“, каза Лана на Стивън, когато тя се изправи за въздух. Те се спогледаха и си размениха усмивки. Стивън погледна Лана, закръглената, секси и невероятно изящна гватемалка, която чистеше подове и тоалетни в „World Issues Canada“, но се държеше с грацията и надменността на кралица. Тя беше като него, отказваше да се поклони на самодоволните държавни служители, които ги заобикалят, и запазваше гордостта и достойнството си на всяка цена. Моят тип дама, помисли си Стивън, усмихвайки се.
— Ще бъдеш моя, госпожице Гватемала — каза Стивън на Лана, докато я прегръщаше, а тя го погледна, усмихна се и кимна. Все още се държаха, когато един от облечените в сини ризи служители по управление на сградата слезе по стълбите. Той им се усмихна и продължи да върви. Стивън и Лана игнорираха мъжа и той извади мобилния си телефон. Лана му продиктува цифрите си и тръгна навън, спирайки точно когато стигна до вратата.
„От векове ме гледаш в задника, Стивън, ако искаш да ме видиш повече, не ме карай да чакам, вакеро“ – каза Лана, плесна силно по задните си части и му показа език, преди да излезе по стълбището. Стивън стоеше там, усмихнат от ухо до ухо. Братът му се чувстваше добре, не, чувстваше се страхотно след това, което току-що се случи между него и безстрашната, красива девойка. „Ще те захапя като пияница с алкохол, госпожице Гватемала“ – помисли си Стивън, смеейки се на глас.
Седемдесет и два часа по-късно Стивън покани Лана у дома и тя дойде. Хапнаха китайска храна, пиха Хенеси и след това се заеха с работа. За Стивън това беше точно това, от което брат му се нуждаеше, защото не беше отбелязал много тази година. За Лана това беше сбъдната мечта. Всяка жена има слабост, а за Лана, енергична, волева и практична жена, слабостта ѝ се оказват красиви пендеха от чужди култури.
„Прекрасна си“, каза Стивън на Лана, докато я слагаше на леглото си и съзерцаваше гватемалската красавица в целия ѝ блясък. Със среден ръст и закръглени форми, с големи гърди, широки ханша, дебели крака и голям кръгъл задник, Лана беше просто красива. Стивън ѝ се ухили, а тя му отправи усмивка, която беше едновременно срамежлива и похотлива. Афро-карибският брат имаше латиноамериканската си кралица в спалнята и искаше да ѝ покаже от какво е направен…
„Вен а ламер ми флор, гуапо, ела да оближеш цветето ми, красавче“, промърмори Лана и срещна поглед със Стивън, докато разтвори подканващо дебелите си златни бедра. Стивън разбра намека и пристъпи напред. Доближи лице до чатала ѝ, вдиша женствения ѝ аромат и след това изпълни дълга си. Да угаждаш на жена е мъжки дълг, а Стивън е трудолюбив брат. Лана въздъхна щастливо, когато Стивън зарови лице между краката ѝ и започна да я лиже с апетит. Забавлението едва започваше…
„Много вкусно“ – каза Стивън замълча и погледна към Лана, докато насапуниса вагината ѝ с език. Прекрасното лице на Лана беше изкривено от желание, очите ѝ бяха затворени, а устата ѝ – отпусната. Тя щипеше зърната си, треперейки леко, докато Стивън ядеше вагината ѝ. На вкус дърпащата се гватемалска майка беше дори по-вкусна, отколкото изглеждаше, а това наистина означава нещо. Стивън плъзна два пръста във вагината на Лана, докато я ядеше, а тя изписка от удоволствие, обичайки това, което той правеше с нея.
„О, да, татко, изяж ми дупето, изяж ми дупето“, изстена Лана няколко мига по-късно, когато Стивън я постави на четири крака, с лицето надолу и големия задник нагоре. Разтваряйки широко дебелите дупета на Лана, Стивън плъзна език в ануса ѝ. Това винаги е искал афро-карибският брат – буквално да вкуси задника на определена латино красавица и да разбере за какво е цялата тази суматоха. Стивън продължи да пъха пръсти във вагината на Лана, докато ѝ правеше езикова баня с ануса. За развратния брат забавлението едва започваше…
„Време е да опиташ този пенис“, каза Стивън на Лана, след като ѝ направи крем два пъти, след като почисти дупето ѝ с език и се поклони по дебелото ѝ дупе. Лана, все още замаяна от удоволствието, което Стивън ѝ доставяше, въпреки това беше по-възбудена от всякога. Тя погледна високия, едър и тъмен чернокож мъж, който лежеше до нея на леглото и галеше твърдия си пенис. Лана погледна лакомо пениса на Стивън и след това го пое в устата си.
„Хм, харесва ми“, Лана се спря, за да каже и намигна на Стивън, докато галеше топките му, докато смучеше големия му тъмен пенис. Стивън беше необрязан, като момбретата в родния град на Лана, Естрада, Гватемала, и за нея това беше прекрасна изненада. Лана смучеше пениса на Стивън жадно и масажираше топките му доста хубаво, подлудявайки го. Като палаво момиче, каквото е, Лана реши да наблегне на Стивън. Братът ѝ ахна, когато тя пъхна пръст в задника му, докато го орално изцеждаше. „Разбрах“, помисли си Лана, докато продължаваше да смуче Стивън.
„Язди ме“, каза Стивън на Лана, докато тя се катереше върху него, след като го втвърди като камък. Лана се усмихна и бавно се спусна върху члена на Стивън, пронизквайки го. Докато Лана го яхна, Стивън издиша рязко и изпъна бедрата си, заравяйки твърдия си член във вагината ѝ. Най-накрая двамата бяха едно цяло. Лана се усмихна, докато Стивън галеше гърдите ѝ с едната ръка и ханша ѝ с другата, докато тя го яздеше, търкайки се в него доста приятно. Лана не беше успявала да свърши хубаво от известно време и Стивън беше повече от щастлив да помогне на едно момиче…
„Дръпни ми косата и ме чукай по-силно“ – нареди Лана на Стивън, докато продължаваха да се забавляват на пода в спалнята му. Лана се озова на четири крака, с лице надолу и голям задник нагоре, когато Стивън я хвана отзад и заби твърдия си член в путката ѝ, сякаш нямаше утре. Стивън се засмя, възхищавайки се на способността на Лана да бъде властна при всякакви обстоятелства, дори с твърд член във вагината си. „Поискай и ще ти се даде“ – помисли си Стивън и хвана косата на Лана, дръпна главата ѝ назад, докато забиваше члена си в нея, карайки големия ѝ задник да се поклаща.
— Хм, това беше страхотно — каза Стивън, въздъхвайки щастливо, докато той и Лана лежаха на леглото, един до друг, след един наистина изумителен секс. Лана се усмихна на Стивън и облече дрехите си отново. Той се възхити на големия ѝ красив задник, докато тя обличаше лилавите си бикини, последвани от изумрудено бялата лятна рокля, която носеше. Лана изпрати въздушна целувка на Стивън и след това напусна апартамента му. На следващия ден, когато Стивън видя Лана в коридорите на работа, той се усмихна и ѝ помаха. Вместо да ѝ махне в отговор, Лана намигна на Стивън, след което разтърси големия си задник, докато буташе количката за почистване и изчезна зад ъгъла.