— Махай се, Проулър — каза полицай Саманта Лий, а високата, закръглена млада азиатка, може би най-младият детектив в историята на провинциалната полиция на Онтарио, поклати глава, докато си тръгвах. Току-що бях ликвидирал трима неонацисти, единият от които беше издирван в цяла Канада за палеж на църква в Калгари. Оставих тези трима идиоти живи, но не и здрави. Бдителността е неодобрявана дори в либерална Канада, но не губя сън заради това, което обществото мисли за мен.
Чувах полицейските сирени в далечината и знаех, че детектив Саманта Лий ще си навлече сериозни проблеми от началниците на полицията, защото е първият полицай на мястото на инцидента, в предполагаемия си почивен ден. Знам много за това как работят органите на реда и има причина за това. Детективката се намръщи и аз усетих, че сега не е моментът да изпитвам късмета си. Понякога е най-добре да се откажеш, докато си в крак с другите…
„Не е нужно да ме питаш два пъти“, отвърнах аз и просто си тръгнах. Вестник „Отава Сън“ и дори добрият стар „Метро“ от едно време ме смятаха за опасен лунатик. Хората в Отава се чудят какво да правят с мен. Някои ме смятат за народен герой, а други смятат, че трябва да бъда в затвора. Възрастен мъж, който носи лилав костюм и маска и се бори с престъпленията от омраза. Това е моя заслуга. Някой трябва да се изправи срещу фанатиците и това може би съм аз. Престъпленията от омраза твърде често се одобряват в днешното общество и това не е добре за мен.
Иска ми се да можех да кажа, че имам суперсили, или че съм бивш войник с бойни умения, или може би майстор на бойни изкуства. Не, аз съм просто обикновен човек с костюм и маска, въоръжен с хладнокръвна логика и известна доза безстрашие, която идва с това да си леко луд. Проправям си път през тъмнината, измъквам се от Банк Стрийт и изчезвам в ъгъла на Меткалф. Преобличам се на малкия паркинг зад антикварен магазин и ей така съм просто поредният човек на улицата.
Висок, кльощав чернокож мъж с плешива глава, облечен в дъждобран, червена поло риза, черни карго панталони и ботуши с метални пръсти – това съм аз. Не мога и няма да ви кажа кой съм. Съвсем сериозен съм. Не правя това, за да бъда готин. Правя го, защото не мога да си позволя ченгетата или престъпниците да разберат кой съм. Затворът не е моето призвание.
Ако си бисексуален джентълмен като мен, затворът е последното място, където трябва да се озовеш. Повярвай ми, когато ти казвам, че затворът е кошмар за мъже, които харесват мъже, или за мъже, които харесват и двата пола. Шегувай се с душа и пускането на сапун колкото искаш, не ми е смешно. Като се замисля, сексуалните престъпления не би трябвало да са ти смешни, независимо кой е жертвата или извършителите, но няма да ти проповядвам морал. Аз съм шибан самозванец, а не проповедник в неделното училище.
Качвам се в такси и се прибирам. Живея в занемарена част на Отава, работнически квартал, пълен с бедни хора, които едва се оцеляват. Едно нещо, което харесвам в моя квартал, е, че е разнообразен. Много чернокожи, араби, китайци, индийци и хора от Първите нации. В по-голямата си част единствените бели хора, които виждам ежедневно в района, са френски канадци и повечето от тях са добре. Стараем се да се разбираме тук, в квартала, и така ми харесва.
Връщам се в апартамента си и поглеждам сметката за тази вечер. Каква е сметката? Винаги има цена за всичко в този живот. Като Бродяга, аз се боря с бандити и престъпници, особено с тези, които извършват престъпления от омраза. Миналия месец проследих един извратен мъж, който се нахвърли върху бившата си приятелка и наруши ограничителна заповед, която тя беше издала срещу него. Полицията е твърде снизходителна с такива измет. Проследих го и му счупих капачките на коленете с бейзболна бухалка. Обзалагам се, че ще се замисли два пъти, преди да преследва или малтретира друга жена.
Преди това се сблъсках с друг вид извратен мъж. Възрастен мъж, който обикаля библиотеките на различни колежи и университети тук, в Отава. Той обича да се сприятелява с объркани, нищо неподозиращи млади мъже и да ги примамва у дома. Залива ги с алкохол и наркотици и си прави каквото иска с тях. Този извратен мъж е насочен към млади мъже, единствената демографска група, която е най-малко вероятно да съобщи за сексуални престъпления. Хора, аз се идентифицирам като бисексуален мъж, както казах по-рано, и напълно подкрепям сексуалното разнообразие. И все пак, имам още по-голямо уважение към правилата за съгласие. Пиян или дрогиран мъж не може да даде съгласие за секс повече, отколкото пияна или дрогирана жена би могла при същите обстоятелства. Извратеният мъж прекрачи границата и трябваше да плати.
Когато се запознах с този конкретен извратеняк, реших да му дам да опита от собственото му лекарство. Щом този кретен толкова много обича да насилва млади мъже, би трябвало да знае какво е да бъдеш насилван. Приближих се до него под прикритието на студентка и той ме примами обратно у дома. Оставих го да си мисли, че ме е хванал точно където иска – дрогирана и готова да бъда насилвана. Като много мъже жертви на мъже хищници, от мен се очакваше да мълча, от срам, гордост или каквото и да е.
— Имам изненада за теб, кретен — казах на извратения човек, докато изплювах хапчетата, които ми беше дал. Трябваше да видиш изражението на лицето му. Сграбчих го и го надвих. След като го нокаутирах, взех бейзболната си бухалка и го запознах с нея по най-интимен начин. Кретенът преживя изпитанието, но ще му бъде трудно да насилва нищо неподозиращи и нежелаещи млади мъже някога отново. Отнех му способността да насилва. Според мен, кретенът заслужава точно това. Хора, аз не убивам. Като Бродяга, имам своите граници. Не убивам, но правя всичко останало. Нека това се осъзнае.
Заставам пред огледалото и гледам насиненото си, очукано, но не счупено тяло. Днешната битка с тримата неонацисти едва не ми костваше живота. Не съм супергерой. Не съм войник. Не съм майстор на бойните изкуства. Аз съм просто луд тип в костюм и маска, покриващи цялото тяло. Не оставям нито сантиметър от тялото си открито, когато излизам като Проулъра. Дори очите си не виждам. Скривам ги зад непроницаем, подсилен визьор. Не поемам никакви рискове. Трябва да бъда напълно анонимен, за да не се случи бедствие. Разбра ли?
Докато се приготвям за лягане, разглеждам няколко снимки на стената в хола си. Снимки на баща ми и майка ми, щастливо пенсионирани в Карибите. Снимки на бившата ми приятелка Лили, преди раздялата ни. Тя е щастливо омъжена за Джеймс, мъж, който я боготвори. Той ѝ е дал живота, който и аз бих искала да ѝ дам. Поглеждам и към първия и последен мъжки любовник Виктор, мъжът, който ми помогна да открия бисексуалността си. Прекарахме страхотни моменти преди трагичната му смърт от ръцете на един фанатик на име Фин Райт.
Ние сме дефинирани както от това, което обичаме, така и от това, което мразим, сериозно. Обичал съм много жени и съм бил влюбен в определени мъже през трите десетилетия от живота си на тази планета. Живял съм в Карибите и Америка, преди да се установя в столицата на Канада. Тези, които съм обичал и загубил, дават смисъл на съществуването ми. За това става въпрос. Убийството на Виктор трябва да бъде отмъстено. Никога няма да простя, нито ще забравя. Някой ден ще хвана кучия син, отговорен за смъртта на Виктор. Засега той е в затвора, в безопасност от мен. Това обаче няма да е винаги така. Запомнете ми думите.
Лежа в леглото и не мога да спя. Проверявам гласовата си поща и след това се отправям към лаптопа си. Проверявам новините. Както се очакваше, вестник „Отава Сън“ се хвали с моите подвизи като Разбойник, а началникът на полицията обещава да ме арестува и вкара в затвора. Ченгетата беснеят как самообвинението няма място в град Отава или в което и да е цивилизовано общество. Не ме интересува какво мислят. Аз съм човек с мисия. Ще се боря със силите на злото, докато не бъде поправена последната несправедливост, тогава и само тогава мога да умра. Дотогава мисията не е приключила.