„Още един ден в „Световни проблеми Канада“ — измърмори Стивън, а едрият и висок хаитянски брат въздъхна, докато влизаше на работа. Мрачното лице на една руса охранителка го поздрави, той показа значката си и влезе на работа. Както беше по навик, той се качи горе, за да се преоблече в униформата си и да се погледне в огледалото, преди да започне работният ден. Да работи в токсична среда с ужасни мениджъри и зли колеги не беше лесно, но някой трябва да го направи…
Токсичните работни места са доста често срещани в столицата на Канада, където пасивната агресия е закон и почти всички са някак си фалшиви. Стивън знаеше това от момента, в който се озова в град Отава, Онтарио. Това беше преди повече от десетилетие. Въпреки че Стивън пропускаше Бостън, Масачузетс, където беше прекарал своите формиращи години, той трябваше да се адаптира към нова среда. Адаптацията е задължителна в играта за оцеляване, Стивън разбира това твърде добре. Това не означава, че трябва да му харесва…
Стивън си помисли как беше поискал преместване от тази конкретна правителствена сграда и от този особено зле управляван екип по сигурността, само за да бъде категорично отказано от централата. Те просто не искаха да пуснат брат му. Толкова беше просто. Какво, по дяволите? Той стоеше пред огледалото в банята и един красив, тъмен мъж в униформа на охранител го гледаше. Две години след като завършва университета Карлтън, Стивън определено не изживяваше мечтата си.
Много от бившите приятели и съученици на Стивън от университета Карлтън бяха напуснали Отава, въпреки че някои от останалите успяха да си намерят прилична работа. Останалите работеха като охранители или като основни работници в магазини като Walmart, Home Depot, Tim Horton’s или различни ресторанти и малки предприятия. Човек може да се запита защо толкова много млади хора с висше образование не могат да си намерят добра работа в град Отава?
Град Отава е по същество скучен и монотонен държавен град. Освен ако човек не работи в технологичния сектор, който е съсредоточен в близкия Каната, той се занимава с държавна работа. Твърде много възрастни хора заемат държавни позиции и те отказват да умрат или да се пенсионират, за да направят място за образованите по-млади хора, излизащи от колежа Алгонкуин, университета Карлтън, университета Сейнт Пол, университета в Отава и колежа Ла Сите. Такова разхищение на талант…
„Добър ден, господине“, каза дребната руса чистачка, изтръгвайки Стивън от мрачните му мисли. Стивън отвърна по същия начин, пожелавайки ѝ приятен ден. Насаме Стивън се чудеше защо е толкова весела. В „World Issues Canada“ има йерархия. Има дългосрочни държавни служители, които ще прекарат цялата си кариера, работейки в сградата, и има изпълнители, които ще прекарат година-две, работейки там. Двете страни се отнасят предпазливо една към друга и очевидно с основание.
Под постоянните държавни служители и полупостоянните (с опции за подновяване) изпълнители са хората, които управляват сградата, чистачите и охранителите. Те са тези, които в по-голямата си част са невидими. Проблемът на Стивън е, че не е невидим. Той винаги привлича грешния вид внимание. Една злобна рускиня охранител на име Олга му се е заяждала от самото начало, с очевидната благословия на ръководителя на екипа.
Връщайки се към поста си, Стивън се натъкна на един от обичайните гадняри – плешив, женствен техник с проблем с втренченото гледане. Избягването на зрителен контакт с този конкретен идиот е стандартна оперативна процедура за Стивън. Хаитянският брат обича жени с едри гърди и може да оцени привлекателността на мъжествения, силен мъж, но не се забърква на работното място. О, и ако Стивън щеше да се забърква с колеги, нямаше да е някоя от тези съмнителни жени като Олга или онези момичешки пичове, които звучат като леля ти в мола. Благодаря, но не, благодаря.
Стивън отиде на поста си и мина покрай поредната си колежка. Мона, високата, привлекателна охранителка от Близкия изток с очарователна усмивка. Бяха говорили няколко пъти в миналото и той я намираше за доста привлекателна. Мона поздрави Стивън и той ѝ пожела приятен ден. Спря да я погледне и се усмихна одобрително, докато пищната Мона изчезна зад ъгъла. Дори в карго панталоните, издадени от охраната, дупето на Мона изглеждаше добре. Наистина има нещо в жените от Близкия изток…
Не за първи път Стивън се чудеше колко различен би бил животът му, ако никога не беше напускал Бостън. Дали щеше да намери прекрасна дама, с която да се ожени и да създаде семейство? Единствената причина, поради която Стивън се премести в Отава преди десет години, са имиграционните проблеми. Нещата не се получиха в Бостън, така че Стивън трябваше да измисли план Б, който беше да се премести в Канада. Месеци преди да получи канадско гражданство, Стивън имаше университетска диплома, наред с други неща. Може би някой ден нещата щяха да се подобрят…
„Не съм учил в университет през всичките тези години, за да бъда охранител до края на живота си“, размишляваше Стивън, поклащайки глава. Седеше на стола си и наблюдаваше как хората влизат. Мъже и жени, чернокожи, бели и кафяви. Държавни служители. Изпълнители. Чистачи. Охранители. Стивън сериозно беше обмислял да се обади, че е болен онази сутрин, но реши да не го прави. Хаитянският брат има сметки за плащане и това е. Няма мир за нечестивите в тази отвратителна вселена, не скоро…
— Някой седи ли тук? — чу се силен женски глас и Стивън се намръщи и погледна нагоре към новодошлата. Човекът, който говореше, се оказа висока, едра и красива чернокожа жена на около четиридесет години. Тя се усмихна на Стивън по начин, който му се стори странен. Работата по охрана е ужасна работа. Охранителите биват третирани като боклуци от клиентите и колегите си. За какво беше тази усмивка? Още една весела изненада напоследък, помисли си Стивън, докато отвръщаше на усмивката на дамата.
— Не, разбира се, вземи го — отвърна Стивън с деловата си учтивост, която много от охранителите приемаха за истинска грижа. Веселата чернокожа МИЛФ седна на стола, след което грабна друг стол и сложи спортната си чанта и голямата си чанта върху него. Ако друг охранител дойде на смяна, той или тя ще има голям късмет, но на Веселата чернокожа МИЛФ сякаш не й пукаше. Макар Стивън да мрази работата си и мястото, където работи, той вярва в основната учтивост и благоприличие. Хаитянският брат не се интересува от обкръжението си, но не се старае да се държи като кретен с хората…
„Аз съм Юджини, ти хаитянка ли си?“, попита веселата чернокожа МИЛФ, протягайки ръка, която Стивън стисна. Въпреки себе си, Стивън се изненада, че Юджини го смята за хаитянин. Обикновено хората в Отава бъркаха Стивън с всичко – от сомалийец до чернокож бразилец или каквото и да е. Стивън, който е роден в Северно Хаити от хаитянска майка и хаитянски баща, намираше тези случаи на погрешна етническа принадлежност за доста забавни. Как изобщо трябва да изглежда един типичен хаитянин?
— Радвам се да се запознаем, Юджини, аз съм хаитянин — отвърна Стивън, а Юджини се ухили и го огледа от горе до долу. Стивън се усмихна учтиво, когато Юджини се впусна в тирада за това как много хаитяни в Отава не признават произхода си или не говорят креолски публично, и той се зачуди как да я накара да млъкне. Началникът на охраната, висок, мълчалив квебекец на име Големия Ал, мина покрай него, но не каза нищо нито на Стивън, нито на Юджини, които продължиха с тирадата си.
„Гордея се с народа си, гордея се с народа си“, каза Юджини и Стивън кимна в съгласие. Докато се чудеше как да се измъкне от този разговор, или всъщност от монолог, пред него се появи видение за красота. Стивън се усмихна на Рене, тъмнокосата, бледокожа, пищна френско-канадска красавица, която беше срещнал преди няколко седмици. Дамата се усмихна, като го видя, а Стивън определено ѝ отвърна на усмивката…
— Добър ден, Стивън, ще те посрещна с приятно пътуване — каза весело Рене, а Стивън ѝ помаха, повтаряйки думите и чувството зад тях. Стивън се усмихна одобрително, докато се възхищаваше на големия кръгъл задник на Рене, който заплашваше да изскочи от прекалено тесните ѝ черни дънки. Разбира се, Юджини, седнала до Стивън, не пропусна нищо от това. След като Рене изчезна от погледа ѝ, Юджини потупа с ръка коляното на Стивън и му отправи най-фалшивата усмивка, която беше виждал от доста време.
„Хм, eske ou renmen fanm blan, харесваш ли бели жени?“ попита Юджини, а Стивън облиза устни, чудейки се какъв е проблемът на тази жена. В миналото Стивън се опитваше да излиза с хаитянки. Имаше Естер, хаитянска адвентистка, която познаваше от църковните си дни, и имаше и Огъстин, хаитянска MILF, която срещна в Bayshore Mall миналата година. И двете дами се оказаха непостоянни, капризни и не си заслужаваха труда. Може ли някой да вини Стивън, че ги избягва като пословична чума?
— Не дискриминирам — отвърна Стивън, надявайки се Юджини да схване намека и да млъкне за подобни теми. Макар че Стивън не харесва работата си, той поне се опитва да изглежда сякаш му пука за нея. Той кимна на клиентите, влизащи в сградата, и поздрави няколко. Юджини извади мобилния си телефон и започна да пише съобщения, което определено беше забранено за охранителите, но както и да е. Стивън беше порицан, че е използвал мобилния си телефон, докато е на смяна, но пък мениджърите на екипа по сигурността така или иначе го мразеха до мозъка на костите му, така че това е всичко…
„Ти си моят приятел, имаш нужда от хубава хаитянка“, каза Юджини и след това показа на Стивън няколко много неподходящи снимки от мобилния си телефон. Стивън премигна, когато Юджини почти му бутна телефона. На екрана Юджини, облечена в бикини, стоеше на плажа с две привлекателни чернокожи жени. Макар че Стивън няма нищо против да гледа горещи снимки, той знае, че е по-добре да не го прави на работа, особено в правителствена сграда, пълна с напрегнати хора…
„Благодаря, това беше много мило, но сме на работа“, отвърна Стивън и извади екземпляра си от „Невидим живот“ от Е. Лин Харис. Романът, който разглеждаше борбите на афроамерикански адвокат с бисексуалността, промените в кариерата и расизма, допадна изключително много на Стивън. Това не са често разказвани градски истории, а покойната велика Е. Лин Харис беше уважаван автор и джентълмен, когото Стивън уважаваше и възхищаваше. За съжаление, Юджини не оставяше Стивън да чете на спокойствие…
„Кога за последен път излизаше със сестра си?“ попита Юджини, без да обръща внимание на настроението на Стивън, и той тъкмо щеше да ѝ се скара, когато пристигна нов клиент. Въпросният клиент трябваше да бъде ескортиран до горните етажи на сградата. Стивън стана, усмихна се на клиента и го поведе далеч от входа, към дълбините на сградата на „Световни проблеми Канада“. Всичко, за да се измъкне от привлекателната, но досадно невежа Юджини, приказливата хаитянка…
Стивън тръгна да ескортира клиента, без да знае, че Юджини крои планове срещу него. Тя грабна книгата, която той четеше, и я разлисти. На корицата имаше двама чернокожи мъже и една чернокожа жена, а Юджини си помисли, че става въпрос за любовен триъгълник. След като разлисти романа, Юджини беше шокирана да открие, че главният герой, адвокатът Реймънд Тайлър, е разкъсван между любовницата си Никол и някакъв тип на име Куин. Какво, по дяволите, четеше Стивън?
„Бисексуален ли си?“ попита Юджини директно Стивън, когато той се върна от ескортирането на клиентката. Едрият и висок хаитянски брат погледна досадно веселата хаитянска милф, която седеше там, стискайки романа, който четеше. Като всеки хаитянин, който си заслужава вниманието, Юджини беше любопитна и понятието за личен живот ѝ беше чуждо. Стивън си пое дълбоко въздух. Ако тази жена искаше да го постави в неудобно положение, щеше да ѝ го позволи…
„Да, аз съм бисексуален мъж, някои жени нямат нищо против, но честно казано, тези жени почти никога не са чернокожи, така че затова не се занимавам с тях“, отвърна Стивън с колкото се може повече самодоволство. Според неговия опит, много жени от други общности нямаха нищо против да се срещат с бисексуални мъже, макар че тези дами бяха малко трудни за намиране. Беше срещал жени, търсещи мъжки/мъжки/женски връзки онлайн, бисексуалната версия, разбира се. Какъв свят.
В черната общност, същите чернокожи жени с легиони от женствени гей чернокожи приятели мъже намираха мъжествените чернокожи мъже, които се идентифицират като бисексуални, за гадни или за загуба на време. Представете си. Стивън не можеше да види логиката в това, но от друга страна, светът е такъв, какъвто е, и действията на жените или мъжете не е задължително да имат смисъл. Няма рима или причина за каквото и да е, което хората правят. Стивън веднъж се е срещал с бисексуална жена на име Айви, която намирала бисексуалните мъже за странни и гадни. Животът е забавен такъв.
„Скъпи, ако беше опитал путката ми, нямаше да имаш нужда от пичове или жени от други раси“, отвърна Юджини. Ако мълния беше ударила Стивън точно тогава и там, братът нямаше да бъде по-шокиран. Той стоеше там, чешейки се по главата, докато оглеждаше Юджини от горе до долу. Беше си представил всякакви реакции на изявлението си. Когато един мъж разкрие бисексуалността си, гейовете са пренебрежителни или прекалено агресивни, а жените са отблъснати, разочаровани или отвратени. Реакцията на Юджини беше най-неочаквана…
— Вие сте уникална, госпожице Юджини — каза Стивън след дълго мълчание и беше благодарен, че надзорникът и другите охранители бяха далеч от обсега на слуха му. Юджини придърпа стола си до неговия и го погледна така, както черната котка от онези стари анимационни филми гледаше някаква жълта птица. Той погледна Юджини, чудейки се какво да прави с нея. Тази жена беше пълна с изненади, а сега знаеше твърде много…
„Да, скъпа, аз съм уникална и за разлика от теб, обичам себе си и хората си, аз съм афроцентрична и се гордея с това“, отвърна надменно Юджини. Стивън кимна, а Юджини продължи безкрайно как е възприела афроцентричния начин на живот, след като години наред е била промивана от варосаната църква. Стивън, брат, който води в леглото си жени и мъже от всички раси, намираше начина на живот на Юджини за доста интригуващ. Чернокожите хора са склонни да бъдат толкова сексуално консервативни…
„Виж, Юджини, обичам африканската си кожа и всичко останало, обичам и хаитянския си произход, но съм и в двете посоки, и макар че съм срещал бели и кафяви момичета, които биха били добре с това, все още не съм срещал чернокожа жена, която да ме приема такава, каквато съм, така че спрях да търся такава“, каза сериозно Стивън. Според неговия опит, чернокожите жени биха могли да приемат всякакви братя, включително бандити и жени, но никога честни хора, които се занимават с превръзки. Какво да прави един брат? Да се срещне с откачена Беки, след като Шамика, разбира се, няма да те приеме…“
— Ами ако кажа, че не съм като другите? — каза Юджини и срещна поглед със Стивън, докато слагаше ръка на вътрешната страна на бедрото му. Стивън се намръщи наум от подобно натрапчиво движение, тъй като не познаваше тази жена от дупка в стената. Юджини облиза устни, напълно навлизайки в личното пространство на Стивън. Когато ненаситната хаитянска майка иска някого, тя го преследва с всичко, което има, независимо от финеса. Време е Стивън да си припомни какво е пропускал…
— Ти си проблем — отвърна Стивън, а Юджини му намигна, жест, който изпрати приятна тръпка по гръбнака му. Последва нещо крайно необичайно. Стивън, охранител, който мрази работата си и силно не харесва колегите си, но въпреки това обича парите, изненада всички, като си тръгна рано от работа. Очевидно е имал главоболие или нещо подобно. Започна работа около осем и си тръгна по обяд вместо по пет. Братът му изглеждаше нестабилен, което притесни охранителя на рецепцията, но за щастие имаше помощ…
„Mon ami, ще те изпратя до автобуса“, каза Юджини на Стивън и смелата хаитянка любезно задържа вратата за колежката си. Двамата тръгнаха и хванаха автобуса за центъра. Веднъж там, спряха в заведение за шаурма, за да хапнат нещо и да се опознаят по-добре. Два часа по-късно хванаха Uber, който ги откара до жилищната сграда на Стивън в източния край. Веднъж там, те наистина се запознаха…
„Добре дошла в скромното ми жилище“, каза Стивън на Юджини, докато ѝ показваше апартамента си с една спалня, оборудван с хол, кухня, баня и голям гардероб. Юджини се огледа, усмихна се и отиде в хола. Седна на дивана и сложи краката си с ботуши на масата. Стивън повдигна вежда, а Юджини се ухили злобно. „Каква груба жена“, помисли си Стивън, леко раздразнен.
— Покажи ми, че не си пълен с глупости — каза Юджини, докато свиваше дебелите си бедра по най-примамлив начин. Стивън се ухили и усети тръпки долу. Той изрита обувките си и се приближи внимателно към Юджини. Срещайки погледи с нея, Стивън хвана краката на Юджини и свали ботушите ѝ. Юджини се ухили, докато разкопчаваше колана ѝ и сваляше панталоните ѝ. Под всичко това Юджини носеше бабешки бикини, но в този момент Стивън беше твърде възбуден, за да му пука…
„О, ще го получиш“, каза Стивън на Юджини, докато коленичеше пред нея и разтваряше дебелите ѝ тъмни бедра. Юджини кимна, облизвайки устни, докато Стивън сваляше бикините ѝ и се възхищаваше на косматите ѝ храсти. Хаитянският брат доближи красивото си лице до чатала ѝ и вдиша аромата ѝ, а след това ѝ се усмихна. Юджини се забавляваше, ако приемем, че Стивън не е само приказлив…
„Знаеш какво да правиш“, каза Юджини, цъкайки с език, а Стивън зарови лице между краката ѝ. Що се отнася до яденето на путка, както всяка жена знае, няма двама еднакви влюбени. Юджини е била облизвана от много мъже и от няколко жени. Стивън не бързаше, докато плъзгаше езика си в путката на Юджини, последван от елегантните си пръсти. Докато той започваше да смуче клитора ѝ, тя затвори очи и най-накрая си позволи да се отпусне и да се наслади…
„Хм, как ти харесва това?“ – подразни Стивън Юджини, между облизването на набъбналия ѝ клитор и мократа ѝ путка. Отговорът на Юджини беше щастливо писък, той се засмя и продължи да дъвче путката ѝ. Докато Стивън поглъщаше путката ѝ, Юджини свали ризата и сутиена си на охранителна униформа, разкривайки чифт големи кафяви цици. Стивън кимна одобрително, докато продължаваше да яде путката на Юджини. Хитрата хаитянска майка беше вкусна страхотно и той не можеше да ѝ се насити…
„Ниша бубун мвен, изяж ми путката“, гукаше Юджини, разтривайки гърдите си, докато Стивън продължаваше да ѝ доставя удоволствие. Те си размениха позициите и Юджини се озова на четири крака, с лице надолу и голям задник нагоре. Това даде на Стивън чудесна визуализация, с която да работи, докато той се промъкваше зад Юджини. Тя се засмя и разтърси големия си задник за него, а той игриво я удари по задника. Стивън целуна големия задник на Юджини и плъзна среден пръст в ануса ѝ, докато правеше вагината ѝ да мие езика. За откачения брат забавлението тепърва започваше…
„Ba mwen bel bonda sa, дай ми този хубав задник“, каза Стивън на Юджини, докато навиваше презерватив на дългия си и дебел, необрязан пенис. Юджини се ухили и притисна големия си задник към слабините на Стивън. Без повече приказки, Стивън натика пениса си в Юджини, заравяйки се в нея. Стивън хвана широките ханш на Юджини и започна да я чука с дълбоки, страстни тласъци. Юджини въздъхна щастливо, когато Стивън заби пениса си във вагината ѝ. Беше ѝ липсвало това страхотно чувство. Просто ей така, двамата се чукаха и прекараха следобеда…
— Хм, имах нужда от това — каза Юджини, въздъхвайки щастливо, докато лежеше там, просната върху килима в хола на Стивън. Хаитянският брат кимна, безкрайно доволен от това как се бяха развили нещата между тях. Те лежаха там, релаксирайки след страхотен секс. След това Юджини взе душ, облече се и се прибра, с такси, платено от винаги джентълменския Стивън, разбира се. Той ѝ пожела всичко най-добро и се разделиха, и това беше всичко. Нищо повече и нищо по-малко. Мъжете и жените се събират, за да се забавляват, и това е всичко.