Нощта дойде. Както е неин обичай, Асма стана, отърсвайки се от последните остатъци от дневния си сън. Докато се измъкваше от леговището си, подушвайки нощния въздух за заплахи, Асма облиза зъбите си и си позволи усмивка. Повече от три века Асма броди из земите, които по-късно ще бъдат наречени Сомалия и Йемен. За тези хора тя е била известна като Нощния демон, ужасът на пустинята. Господарка на нощта.
„Асма, върни се“ – чува се сънен мъжки глас. Асма се обръща, за да погледне дългогодишния си спътник Сюлейман Барок. Висок, мускулест и тъмнокож, горд син на племената банту, Сюлейман се изправя на крака. Преди много време, когато сомалийската нация продава банту в робство, Сюлейман се бори срещу онези, които почти унищожиха народа му. Някога Асма и Сюлейман са били врагове.
Робството е било тъмно петно върху неоткритата слава на родината Африка. Много преди арабите и европейците да се насочат към земите, народите и съкровищата на Субсахарска Африка, в тази част на света е имало могъщи африкански кралства и империи. Народът банту е доста широко разпространен в необятната Африка. Сред многото врагове на банту са сомалийците, които са се смятали за различни от тях и по някакъв начин за превъзхождащи ги. Етническите и религиозните различия винаги са противопоставяли африканеца срещу брат му, това наистина не е нищо ново.
Сюлейман Барок е роден в Южна Сомалия в семейството на вожд от племето банту, Идрис Барок, и неговата сомалийска съпруга Нур Осман. В онези дни се е смятало за скандално сомалийска жена да се омъжи за мъж от племето банту. Въпреки че племето на Сюлейман е приело исляма преди векове, сомалийците са ги смятали за някак си под себе си. Сомалийски военачалник на име Ибрахим, водач на клана Уахид, нахлул в територията на Идрис Барок и продал семейството му в робство. Когато Сюлейман пораснал, той избягал и се присъединил към други бунтовни банту. Заедно те започнали въстание срещу сомалийските си потисници.
Сюлейман Барок и неговите последователи спечелили множество битки срещу Ибрахим и неговите хора, но сомалийските племена превъзхождали числено бунтовниците банту. С времето Сюлейман бил заловен и щял да бъде екзекутиран от Ибрахим, ако не била навременната намеса на Асма. Подобно на Ангела на смъртта, вампирът Асма се спуснал върху лагера на Ибрахим и избил сомалийските нашественици, преди да освободи Сюлейман.
„Дух, благодаря ти, че спаси живота ми“, каза Сюлейман на Асма онази нощ, докато коленичи пред видението, което го избави от враговете му. Асма погледна високия, тъмен и красив воин банту, който се поклони пред нея. Истината е, че Асма не беше дошла да спасява никого, а да избие Ибрахим и неговите племена, задето се бяха осмелили да навлязат в царства, които тя смяташе за свои. Въпреки това, Асма намираше Сюлейман за доста красив и послушен – качества, които харесваше в един мъж. Ето защо Асма пощади Сюлейман и го превърна в един от Немъртвите.
— Следвай ме — отвърна Асма, смеейки се, а гласът ѝ изтръгна Сюлейман от унеса му. Вампирката банту се зяпна, докато отхвърляше наметалото си, разкривайки закръглено тяло, на което моделите биха завидели. Сюлейман хвърли възхитен поглед към Асма. Ако все още дишаше, Немъртвият банту щеше да си затаи дъх. Векове живот в тъмнината бяха добавили блясък към тъмната кожа на Асма, а закръгленото ѝ тяло беше просто за умиране. Изкусителка от ада, помисли си Сюлейман развеселен.
Асма се понесла през пясъците със скорост, недостижима за газела. Сюлейман въздъхнал, преди да се втурне след нея. Най-близкото селище било Бандар Бейла, населено със сомалийци, които се били отказали от номадския начин на живот в полза на по-заседнал. Обикновено Асма и Сюлейман избягвали градовете, където прословутите с ксенофобията си местни жители ги забелязвали. В пустинята било лесно за супер хищници като самите тях да хванат уморени пътници.
„Какво е това място?“ — попита попита Сюлейман, докато кацаше на скалист издатина, водеща към входа на тъмна пещера. Застанала пред пещерата, Асма беше подозрително мълчалива. Асма се обърна да погледне Сюлейман и той видя, че очите ѝ са яркочервени, нещо, което се случва само когато вампир е ужасно гладен или разстроен.
„Тук съм създадена“, каза Асма с въздишка и в този момент сомалийският вампир изглеждаше толкова уязвим, че Сюлейман я прегърна. Асма притисна глава към гърдите му и напразно се ослуша за пулса му. Подобно на Асма, Сюлейман вече не диша, нито пък сърцето му бие. Единствената храна, от която се нуждаят, е кръвта на живите същества. Слънчева светлина, въздух, храна, вода – това са нуждите на живите. Всичко, от което се нуждаят немъртвите, е кръв.
— Разбирам — каза Сюлейман с дълбокия си баритон. Той си спомни многото пъти, когато Асма намекваше за своето създание. Като вампир, Асма има потенциала да живее вечно, но всички вампири някога са били хора. Вечният вид игнорира истината за своя произход. Поне хората знаят, че са еволюирали от маймуни, маймуни или нещо, наречено Липсващото звено. Вампирите не знаят откъде идват. Те винаги са съществували, но трябва да имат начало, както всички неща.
„Един пътуващ вампир на име Малик дойде да посети племето ми и уби родителите ми и съпруга ми, преди да ме отвлече. Бях на двадесет години и ме превърна в чудовище“, каза Асма, а очите ѝ се замъглиха. Тя погледна пещерата, спомняйки си как Малик многократно се е справял с нея, както преди, така и след като я превърна в една от Немъртвите. Отказвайки да бъде негова робиня за цяла вечност, Асма уби Малик в съня му, обезглавявайки го, преди да изложи трупа му на дневна светлина.
Сюлейман хвана брадичката на Асма и я погледна. Дълго време той изпитваше едновременно омраза и любов към нея. Сюлейман често се чудеше какъв живот би водил, ако не се беше превърнал в нощно чудовище, жадно за кръв. И все пак беше твърде късно да плаче за разлято мляко или кръв. Сюлейман знаеше, че щеше да умре редом с другите си бунтовници банту, изклани от сомалийския военачалник Ибрахим, ако не беше навременната намеса на Асма. Той наистина ѝ дължеше всичко.
„Когато те погледна, не виждам чудовище, виждам моя дарител на живот“, каза Сюлейман и след това целуна Асма. Малко изненадана от целувката на Сюлейман, Асма отвърна на целувката му. Големите ръце на вампира банту погалиха гърдите ѝ, след което той сграбчи стегнатите ѝ задни части и ги стисна грубо. Асма игриво дръпна космите по гърдите на Сюлейман и се засмя, докато той я вдигаше. Усмихнат, Сюлейман отнесе Асма в пещерата. Изглеждаше подходящо място за ново начало…
— Прави любов с мен — каза тихо Асма, докато Сюлейман я положи на пода на пещерата. Векове живот в тъмното им дариха феноменално нощно виждане. Сюлейман се взря в Асма, докато тя се отваряше към него. Той слезе в прегръдката ѝ. Целунаха се страстно. Сюлейман заби зъби във врата на Асма, прокарвайки кръв. В същото време той пъхна ръка между дебелите ѝ бедра и започна да опипва мократа ѝ, космата путка.
— О, да — изстена Сюлейман и целуна гърлото на Асма, облизвайки кръвта ѝ, преди да се впие в гърдите ѝ. Асма въздъхна щастливо, докато Сюлейман прокара два пръста във вагината ѝ, преди да добави трети. Когато целуна пътека от гърдите ѝ до пространството между краката ѝ, тя издиша от чисто удоволствие. Сюлейман зарови лице между бедрата на Асма и ненаситно ѝ изяде вагината. Да бъдеш вампир означаваше да не се налага да излиза на повърхността за въздух. Той не бързаше, докато доставяше удоволствие на любовницата си, както само той можеше.
С настъпването на нощта, Сюлейман и Асма продължиха да се чукат. Сомалийската вампирка се озова на четири крака, с лице надолу и дупе нагоре, с любимия си Немъртви Банту, стискащ бедрата ѝ, докато той забиваше пениса си в путката ѝ. Асма изрева и отметна големия си задник назад, търкаляйки се в слабините на Сюлейман и забивайки твърдия му член още по-дълбоко в нея. Мъжете Банту имат страхотни пишки, помисли си палаво Асма, докато беше чукана от любимия си любовник.
— Хм, имах нужда от това — каза Асма, протягайки се доволно на пода на пещерата до любимия си. Сюлейман се усмихна и кимна, наслаждавайки се на блясъка на невероятен секс. Тъкмо щеше да каже нещо, когато внезапно спря. Във въздуха се носеше аромат. Това беше ароматът, който всички хищници разпознаваха, независимо какъв вид хищници са. Най-мощният, уникален, прекрасен и вълнуващ аромат от всички. Миризмата на плячка.
Група войници от американската армия минаха по древен път на няколко километра от пещерата. Свръхестествено острите сетива на Сюлейман и Асма ги засекоха веднага. Със скорост, превъзхождаща тази на гепард, двойката немъртви препусна през дюните. Военният конвой скоро се появи в полезрението им. Скрити зад дюните, Сюлейман и Асма дебнеха плячката си. Ако изиграеха картите си правилно, жертвите щеха да бъдат изобилни…
„Любима моя, само като ги видя, ми потекат слюнки“, прошепна Сюлейман, а Асма кимна в съгласие. Военният конвой наброяваше седем джипа, два танка и общо четиридесет войници. Тридесет мъже и десет жени. Горди синове и дъщери на Америка, униформени и въоръжени до зъби. Уж тук, за да защитават Сомалия, но всъщност, за да защитават американския империализъм в Африка. Подобно на арабите и европейците от древността, американците искат да контролират хората и ресурсите на Африка…
— Честит лов — каза Асма и тя и Сюлейман се целунаха, докато се приготвяха. В полунощ двамата гладни вампири се спуснаха върху плячката си. Войниците имаха нещастието да лагеруват на място, което смятаха за лесно защитима позиция – останки от стара крепост, построена от френските империалисти, когато се опитваха да завладеят Сомалия. Това, което успееха да откраднат, щяха да нарекат Джибути.
— Хм, харесва ми вкусът на американците — каза Сюлейман, облизвайки устни, след като изсуши последната капка кръв от жертвата си. Въпросната жертва се оказа висока, атлетична, руса американка на име лейтенант Карън Патерсън. Тя успя да простреля Сюлейман с три куршума, преди той да забие зъбите си във врата ѝ. Другите войници не се справиха толкова добре, защото Асма се нахвърли върху тях, а ако Дракула имаше скоростта на Светкавицата, не можеше да се сравни с нейната свирепост.
„Харесваш вкуса на всички, Сюлейман, сега бъди мил и почисти това“, каза надменно Асма, докато хвърляше настрана трупа на едър американски войник с късо подстригана коса. Сюлейман наблюдаваше как Асма се отдалечава, почти размахвайки хубавия си задник, преди да потегли със скорост, за която той само можеше да мечтае. Бойното поле беше пълно с трупове и той въздъхна, знаейки, че трябва да ги обезглави, за да предотврати съживяването им, а също и да изгори джиповете и танковете преди зазоряване. Нещата, които правя от любов, размишляваше Сюлейман, докато се захващаше за работа.