Моуна. Една от онези мистериозни красавици, които мъжът просто не може да забрави. Висока, закръглена, с бронзова кожа, тъмнокоса и както винаги, уникално секси, дори в хиджаба и тъмносинята си охранителна униформа. Жените от Близкия изток са нещо различно, а на нейната възраст Моуна излъчва онази увереност, известна като Върховна мюсюлманска MILF. Винаги, когато Стивън Валентин види Моуна да се разхожда из сградата на World Issues Canada, където и двамата работят, не може да не я зяпа. Моуна е супер яко, както се казва…
„Салаам, как си?“, казва Муна с очарователната си усмивка, докато минава покрай работното място на Стивън. Високият, едър и тъмен млад мъж се облегна назад на стола си и леко наведе глава. Стивън, горд син на афро-карибската диаспора, винаги е намирал дамите на определена възраст за загадъчни, особено тези от Близкия изток. Арабските дами и персийските дами са нещо различно за Стивън…
„Добре съм, Моуна, винаги се радвам да те видя“, отговаря Стивън. Моуна кима и се смее, карайки точковото белегче по гърлото ѝ да танцува. Тя му пожелава приятен ден, преди да си тръгне. Стивън се възхищава на хубавия задник на Моуна, който заплашва да стърчи от карго панталоните ѝ. Той не знае дали е омъжена или нещо подобно, но е мила и приятна за гледане. След като Моуна си тръгва, Стивън събира вещите си, преди да погледне мобилния си телефон. Още тридесет минути и Стивън най-накрая ще се прибере у дома. Просто още един ден в град Отава, Онтарио.
Стивън чака автобуса в този знойно горещ летен следобед и слага прозрачната си синя маска, когато автобусът на OC Transpo се приближава. Шофьорът е възрастен бял пич, който оглежда Стивън от горе до долу, докато докосва автобусната си карта до електронния четец. В автобуса има само още един пътник, хубава индийка, която е заета с мобилния си телефон. Стивън оставя тежката си раница на отсрещния стол и сяда до прозореца. Време е умореният брат да си прибира…
Когато Стивън завършва университета в Карлтън, той си мисли, че ще си намери добра работа в канадското правителство и ще си осигури билет за добрия живот. Или поне за достойния живот. Две години по-късно Стивън все още живее в мизерен малък апартамент и все още работи като охранител. Да не говорим за факта, че Стивън има университетска диплома, владее два езика и е преминал проверка по ин и ян. Какво е необходимо на един чернокож мъж, за да си намери добра работа в столицата на Канада?
Стивън не е особено привързан към работата в „Световни проблеми Канада“ по много причини. Като начало, това е правителствена сграда и следователно странно място. Там се скитат групи от зловещи стари бели пичове, които обичат да го гледат злобно или да се бъркат в работата му и не могат да приемат „не“ за отговор. Избягването на зрителен контакт с тъпаците е задължително. Стивън в никакъв случай не е хомофоб и макар да може да признае, че понякога се чувства любопитен, той не търси компания с мъжки пол, особено на работа. За съжаление, гадовете в Отава отказват да разберат нищо.
Повечето от жените, които Стивън среща на работа, също не са нищо особено. Сградата на World Issues Canada е пълна с псевдорасистки и доста бледи жени, които се държат неудобно в негово присъствие. Чернокожият мъж не е по-добре дошъл в Канада, отколкото в Съединените американски щати, но канадският расизъм е до голяма степен скрит. Стивън не се лъже за състоянието на расовите отношения в Канада. Не, този брат знае, че трябва да си пази гърба.
Заради Ковид, град Отава е още по-скучен и скучен от обикновено, за голямо огорчение на Стивън. Когато Стивън стигне до квартала си, повечето магазини са затворени. Стивън си мисли за апартамента си с една спалня, разположен в работнически квартал. Минавайки покрай фризьорски салон, Стивън се усмихва на висока, закръглена бяла дама, която подстригва някакъв пич. Дамата не забелязва Стивън, той свива рамене и тръгва към сградата си. Честно казано, Стивън нямаше да направи нищо, ако тя наистина го беше забелязала. Такъв е мръсен животът напоследък…
Стивън си спомня за последния път, когато е правил секс, преди месеци, точно преди Ковид да стане сериозен проблем. Той се усмихна, докато си мислеше за нея. Джанис, висока, закръглена и тъмнокожа, очарователна едра нигерийка, която познаваше от времето си в университета Карлтън. Джанис, която Стивън постави на четири крака, преди да я напляска по задника и да плъзне езика си във вагината ѝ. Джанис е много забавна в спалнята, дори и да има ужасен характер и надменно поведение. Стивън ѝ прощава тези неща, защото вагината на Джанис е просто магически вкусна.
„Оближи ме“, каза Джанис на Стивън, докато седна върху лицето му, задушавайки лицето му с големия си нигерийски задник. Стивън опипа путката на Джанис, докато смучеше клитора ѝ, карайки пищната нигерийска богиня да стене дълбоко и да се гърчи на лицето му. Стивън ядеше путката на Джанис, докато тя не извика, докато свършваше, а горещата ѝ сперма се стичаше по цялото му лице. След като Стивън я облизва до сухо, Джанис се надига от лицето му и го поглежда очаквателно.
„Хванах те, красавице“, казва Стивън, докато навлича презерватив на члена си. Той придърпва Джанис в прегръдките си и я прегръща. Опитва се да я целуне, но тя обръща глава. Джанис приветства Стивън в бедрата си и той се прониква в нея. Афро-карибски член се плъзга в нигерийската вагина. Стивън се набива на гърди в Джанис, заравяйки се в нея. Чукат се страстно, смучат и чукат из целия му апартамент през следващия час.
„Чао, Стивън“, казва Джанис, докато излиза от банята, а Стивън, облегнат на стената в кухнята, ѝ се усмихва. Висока и закръглена, с възторжена, тъмносиня кожа, Джанис е адски секси. Стивън изпитва силни чувства към Джанис, но тя отказва да му стане приятелка… или съпруга. Дамата идва у него за храна и секс, но не го целува, нито пък му позволява да дойде у нея. Определено е странна уговорка. По-добре от нищо, мисли си Стивън, докато Джанис тръгва с Uber, за който той плати.
Стивън се отърсва от унеса си и се оглежда в апартамента си. Братът живее сам. Няма приятелка. Няма гадже. Няма съквартирант. Няма домашни любимци. Грабва лаптопа си и отива да разгледа различните позиции за държавни служители, където е кандидатствал за персонал. В този момент Стивън е готов да свърши всяка работа, която не включва получаване на минимална заплата или носене на униформа. Стивън се усмихва на себе си, докато отваря съобщение от обещаващ клиент.
„Двуезичен кол център търси агенти за обслужване на клиенти, необходимо е разрешение, заплата двадесет и два долара на час“, прочита Стивън и кима на себе си. Отговаряйки на възможността за работа, след като набързо проверява обновената си автобиография, Стивън си тананика, докато приготвя вечеря. Помисли си да гледа телевизия, след което реши да потърси Моуна Джи, сексапилната арабска милф от работа.
Стивън потърси Моуна Г. в обичайните социални мрежи, но не можа да я намери. Отегчен, Стивън отиде да разгледа местата за ескорт. Отава има голям брой жени, мъже и транссексуални ескорти, като се има предвид колко малък град е. Една нова публикация привлече вниманието на Стивън. Нещо за близкоизточна доминантка, предлагаща жестоко наказание за безполезни мъже, които знаят мястото си. Заинтригуван, Стивън се задълбочи и това, което откри, просто го изуми…
Мистериозната арабска дама се наричала Лейди Харам и носела черно-червен кожен тоалет и маска. На различните снимки дамата размахвала камшик или камшик за езда и можела да се види с пета на гърба на маскиран мъж. На една снимка дамата чука мъж с strap-on дилдо. Стивън намерил снимките за чудесно възбуждащи, но не по обичайните причини. Като погледнал по-отблизо маскираното лице, Стивън видял нещо познато. Черна точка, родилен белег, точно на врата на дамата.
„Светът е малък“, казва си Стивън, докато умът му препуска от възможностите. Моуна Г., стриктната и прилична арабска мюсюлманка, охранителка от работата, очевидно е доминатрикс. Стивън е използвал жени ескорт и професионални жени доминант в миналото и се чуди каква ли би била сесията с Моуна/Лейди Харам. Само един начин да разбере, усмихва се Стивънс, докато запазва тази рядка находка в отметките си. Нещо, което да очаква с нетърпение в деня на заплатата, това е сигурно…