„Майната му на Хидроелектростанцията в Отава“, каза си Ейбрам Уолденс, след като осъзна, че токът в малкия му апартамент, разположен в района Ваниер в Отава, Онтарио, е спрял. Противно на общоприетото схващане, вампирите не са по-омагьосани от тъмнината от всички останали. Едно е да си нощно същество, защото си фатално алергичен към слънчева светлина, а съвсем друго е да си влюбен в тъмнината, помисли си Ейбрам. Щеше да се наложи да ограби някого и да плати сметката за тока следващия път, когато отиде на лов…
Превръщането му в един от Немъртвите не беше променило чак толкова живота на Ейбрам. Ейбрам все още беше без пари, самотен и живееше в порутен апартамент на ръба на разрухата. На стената му висеше снимка на него и бившата му любовница Фердуса в Центъра Ийтън. Като всички останали, които някога са имали значение в съществуването на Ейбрам, като смъртен и като вампир, прекрасната Фердуса я нямаше. Сериозно, какво друго е новото? Навън ставаше все по-зле, това беше сигурно.
Ейбрам си спомни за скорошна опасна ситуация и затвори силно очи. Беше ловувал в района на Ститсвил и попадна на любимия си вид плячка, когато лайното удари вентилатора. Не беше безопасно за човек с остри зъби, сериозно. По дяволите, и да си помисля, че си мислех, че съм имал късмет, размишляваше Ейбрам, поклащайки глава. Имаше късмет да избяга от Ловците, мъже и жени, посветени на изкореняването на Немъртвите, откакто наскоро бяха изложени на показ на света.
Човечеството официално обяви война на Немъртвите и това е чудесно, но един вампир все пак трябва да се храни или да загине. Ловците бяха там, но без прясна човешка кръв на всеки няколко дни, Ейбрам щеше да е мъртъв… и този път завинаги. Това го накара да броди през нощта в околностите на Ститсвил, Онтарио. Преди имаше частна служба, която доставяше прясна кръв до домовете на богати вампири, но тази служба вече е изоставена. Като всички от неговия вид от нощта на откриването, Ейбрам е доведен до крайности…
Умният хищник знае, че не бива да ловува в собствения си двор, а Ейбрам Уолденс обикновено отива далеч от квартала си в търсене на плячка. Град Гатино, Квебек, и дори малкото градче Пърт, Онтарио, са доста добри ловни полета. Ейбрам, сравнително нов сред немъртвите, трябва да пие човешка кръв на всеки седем дни, в противен случай ще гладува и ще умре. Неспирният глад накара Ейбрам да се отправи към Ститсвил, Онтарио, за да не се превърне в дегенерат и след това да умре за втори път…
Ейбрам случайно се натъкнал на двойка скитници, мъж и жена от прекрасния щат Ню Йорк, решили да паркират колата си близо до паркинга на Лоблаус и да се целуват посред нощ. Лесни ястия, помислил си Ейбрам, докато се приближавал към тях. След като ловувал хора за кръв в продължение на половин десетилетие, Ейбрам бил усъвършенствал всичко. Чукал по прозореца на колата, преструвал се на скитник, нуждаещ се от пари, и след това се нахвърлял върху тях веднага щом се отпуснат…
Човешката кръв има сладък вкус, особено когато е смесена с нотка страх, а Ейбрам Уолденс се беше превърнал в ценител на тази най-добра напитка. Двойката се оказаха Ловци и когато Ейбрам сграбчи мъжа за гърлото, готов да се нахрани с него, жената грабна пистолета си и го напълни с олово. За щастие нямаха сребърни куршуми, помисли си Ейбрам, трепвайки от нараняванията си. Ранен, разгневен и възмутен, Ейбрам се затича обратно към колата си и побягна. За щастие, Ловците не го преследваха…
Видът на Ейбрам, безславните Немъртви, бяха в сериозна опасност от изчезване. По целия свят полицията и военните сили на различни нации се готвеха за война срещу Немъртвите, подпомогнати от въоръжени милиции, съставени от мъже и жени, всички ентусиазирани за така наречената междувидова война. Вампирите бяха хванати със свалени гащи и сега всички щяха да платят цената за това. Човешките учени работеха върху безпогрешни методи за разграничаване на смъртните от интелигентните Немъртви.
Ейбрам отиде до хладилника и грабна леденостудена Пепси, част от опаковка, която си беше купил от местния магазин. Седнал на дивана, Ейбрам се взираше в тъмнината, чудейки се колко лошо време е прекарвал напоследък. Преди пет години, докато е бил на екскурзия до град Бъфало, Ню Йорк, с приятелите си от университета Карлтън, Ейбрам отишъл в публичен дом, разположен в мръсната част на града. Докато бил в това доста съмнително заведение, Ейбрам срещнал забележителна дама на име Фердуса Карангва и тя променила живота му завинаги… като го убила.
„Обикновено скитници като теб са просто храна за мен, но виждам нещо в теб“, каза Фердуса на Аврам, докато се изправяше четиридесет и осем часа след ухапването си. Аврам седна на леглото и се огледа наоколо. Беше тъмно, но някак си виждаше ясно през него. Фердуса седеше на близкия стол с чаша в ръка. Аврам погледна Фердуса, ниска, закръглена жена с тъмнокафява кожа и дълга тъмна коса. Тя приличаше на източноафриканските красавици, които срещаше, докато пътуваше с родителите си обратно в родната си Еритрея. Разбира се, Фердуса беше много повече, отколкото изглеждаше…
„Какво ми направи?“ попита Ейбрам Фердуса, докато разтриваше врата си и потръпваше, докато си спомняше как го е ухапала. Беше отишъл в публичния дом в мръсен квартал на Бъфало, Ню Йорк, и беше срещнал най-прекрасната проститутка на света. Дребна стотинка с як задник, както се казва. За нещастие на Ейбрам, Фердуса беше чудовище с лице на ангел, тяло на порнозвезда и зъби, на които би завидел и вълк…
„Направих те по-силен, по-бърз и по-добър, свръхчовек с потенциал да живееш вечно, стига да не бъдеш убит или да не гладуваш поради липса на кръв“, отвърна Фердуса делово. Тъмнокожата, закръглена девойка се усмихна, показвайки перлено белите си зъби, а Аврам потисна трепване. Отново погледна чашата в ръката ѝ и нещо в миризмата, идваща от съдържанието ѝ, го накара да се стресне. Фердуса подаде чашата на Аврам и той колебливо я взе…
— Още — изръмжа Ейбрам, след като изпи съдържанието на чашата, а Фердуса кимна одобрително. Ейбрам дойде в град Бъфало, Ню Йорк, с приятелите си, за да се чукат, да пушат трева и да се забавляват, докато обикалят баровете, и получи много повече, отколкото очакваше. Оказа се, че Фердуса, която е била член на Немъртвите, откакто се е превърнала в вампир през 1780-те години в Руанда, Източна Африка, е имала големи планове за Ейбрам. Самотно е да си вампир и Фердуса искала компания. Когато Фердуса прекосила Онтарио, Канада, Ейбрам станал неин водач и любовник…
„Светът е наш“, каза Фердуса на Ейбрам, докато се разхождаха заедно по улиците на Торонто, само няколко дни след като напуснаха Ню Йорк за Канада. Хванати за ръце, Ейбрам и Фердуса може би щяха да изглеждат като млада чернокожа двойка на случайните наблюдатели, но те бяха нечовешки чудовища, жадни за кръвта на живите. Докато крачеха през Центъра Ийтън, като вълци сред овцете, Фердуса погледна новата си територия и новия си спътник и се усмихна уверено. Канада ще бъде славно моя, закле се Фердуса.
— Нека ти покажа моя град, прекрасна госпожо — каза Ейбрам на Фердуса, докато хващаше ръката ѝ и я поднасяше към устните си. Фердуса се усмихна и го целуна, прегръщайки го топло. Същата нощ, след като се нахраниха с един скитник в странична улица на миля от Центъра Ийтън, Фердуса и Ейбрам най-накрая правиха любов. Той я копнееше, откакто се възроди като един от Немъртвите, но тя му отказваше тялото си. Точно както му отказваше голяма част от знанията за техния вид, но не повече…
— Покажи ми какво можеш — каза Фердуса на Ейбрахам с предизвикателство в гласа си, а той се усмихна и я целуна. Притискайки я до стената, докато обезкървавеното тяло на анонимната им жертва се охлаждаше в краката им, Ейбрахам взе Фердуса и ѝ показа от какво е направен. Фердуса се ухили, когато Ейбрахам разкопча ципа на блузата ѝ и хвана гърдите ѝ, стискайки ги не твърде нежно. Фердуса облиза устни, наслаждавайки се на новата агресивна страна на Ейбрахам.
— Хм, хубаво — каза Ейбрам, а Фердуса се ухили, докато той смело я качи на близката кола и започна да смуче циците ѝ. Въпреки че Фердуса вече не дишаше, тя затаи дъх, докато Ейбрам повдигна полата ѝ и плъзна пръсти в женствеността ѝ. Ейбрам се ухили, показвайки зъби, докато пъхаше два пръста във вагината на Фердуса, а след това добави и трети. Шокирана въздишка се изплъзна от устните на Фердуса и тя кимна в знак на одобрение. Ейбрам беше пълен с изненади, а Фердуса започваше да харесва стила му…
— О, да, не спирай — изстена Фердуса, докато Ейбрам зарови лице между дебелите ѝ, секси крака и започна да лае путката ѝ като шампион. Ейбрам вдиша аромата на путката на Фердуса, докато облизваше клитора ѝ и я пипаше с пръсти. Фердуса се гърчеше, докато Ейбрам ѝ доставяше удоволствие, и бидейки нещо като мошеник, той одраска клитора ѝ със зъби, карайки я да ахне. Ейбрам погледна Фердуса и се усмихна дяволито. Поклащайки глава, Фердуса облиза устни, докато Ейбрам ядеше путката ѝ като гладен мъж. „Направих дявол“ — помисли си Фердуса, докато нейното мошеническо творение ѝ доставяше удоволствие.
— Дай ми този задник — каза Абрам на Фердуса, докато я навеждаше и галеше дебелия ѝ закръглен задник. Фердуса се ухили и притисна дебелия си задник към слабините на Абрам. С бърз тласък той влезе в нея. Абрам наблюдаваше как Фердуса започва да се движи вълнообразно, търкайки задника си в него. Той я удари по задника, докато забиваше члена си в нея, чукайки я грубо. Двамата се чукаха така, на лунната светлина, с изцеден труп наблизо, до късно през нощта…
— Хм, това беше забавно — каза Фердуса на Ейбрам, докато смучеше пениса му, след като той ѝ се беше направил до гуша. Ейбрам се облегна на стената и погледна Фердуса, дивата красавица, която смучеше пениса му, докато не се втвърди като камък. След като Фердуса приключи с лъскането на пениса и топките на Ейбрам, тя одраска основата на пениса му със зъби, карайки нахалния млад вампир да ахне от шок. Фердуса отправи към Ейбрам усмивка, която една акула би разпознала, и след това я изправи на крака. Целунаха се, оправиха дрехите си и излязоха от алеята, след като за по-голяма сигурност ритнаха трупа на жертвата си…
Абрам Уолденс, бивш жител на Еритрея, и неговата любовница Фердуса Карангва, бивша жителка на Руанда, са прекарали страхотно в Онтарио, Канада. Те са пътували от град на град, от град на град, прорязвайки кървава ивица през най-населения регион на Канада. Вампирите винаги са били най-свирепите обитатели на свръхестествената общност, но Абрам и Фердуса се открояваха сред останалите със своята диващина и дързост. Разбира се, един ден Фердуса се отегчава от Абрам и се опитва да го убие, което води до последвалата им раздяла…
Докато Ейбрам си почиваше през деня, той мислеше за по-добри дни. Спомни си по-щастливия и по-прост живот в град Агордат, Еритрея, със семейството си. С целия свят, който преследваше вампири, пътуването щеше да бъде особено опасно за Немъртвите. Ако мога да яздя това нещо някъде, това ще бъде в Африка, размишляваше Ейбрам. Някак си щеше да се върне в Еритрея и да намери място, където да се скрие в пустошта. Ейбрам имаше план за оцеляване. Щеше да се храни с диви животни и да избягва хората, докато расата на вампирите не започне да се смята за нищо повече от мит. Да се адаптираш и да оцелееш или да застояваш и да загинеш, размишляваше Ейбрам, докато спеше. Време е за малко пътешествие…