„Мразя вампирите“ – каза Саратиел и с тези думи бившият Архангел, сега шест фута висока, закръглена и атлетична, яко сложена човешка жена, заби дървения кол със сребърен връх в гърдите на врага си. Вампирът, висок, плешив, мускулест азиатец със светещи очи и остри зъби, ахна от шок и болка, преди действително да се разпадне пред очите ѝ. Ту те виждам, ту не – помисли си Саратиел, усмихвайки се.
Подобно на много обитатели на свръхестественото, вампирите са нощна банда. Месеци наред тази група вампири дебнеше по улиците на Торонто, Онтарио, и се беше превърнала в проблем за местното население. Ловците, свръхсекретната глобална организация, която ловува и елиминира неестественото, трябваше да се справи с това. Те бяха заети с ордите от чудовища, появяващи се в градове по целия свят. Стана толкова зле, че Саратиел напусна новото си жилище в град Отава и отиде да се погрижи за работата си в град Торонто…
— Браво, Сара — чу се дълбок, мъжествен глас, който накара сърцето на Саратиел да затрепери. Тя се обърна към… него. Амир Волтер, високият, кафяв и красив млад мюсюлманин с афро прическа, заради когото тя загуби Небесното царство. Облечен в черно кожено яке върху червена копринена риза, черни дънки и ботуши, Амир успяваше да изглежда едновременно мъжествен и елегантен. „Мъжът е завладял много неща“, помисли си Саратиел изумена.
Седемнадесет вампира се бяха скрили в изоставеното мазе на склада, когато Амир и Саратиел нахлуха в леговището им малко след зазоряване. Девет мъже и осем жени, всички бивши хора, превърнати в кръвожадни чудовища от вируса на немъртвите. По нейни преброявания Сара уби четирима от тях, включително майстор Чо, водачът на кръвопийците. Амир уби останалите.
Със своята свръхчовешка сила и устойчивост, Амир се оказа повече от достоен съперник за гнездото на вампирите. Макар че Сара се справяше по-добре от повечето хора в тази битка, тя не харесваше новите си ограничения. Когато Амир и Сара се срещнаха, тя беше архангел Саратиел, едно от най-могъщите същества в Космоса, а той беше героят Метис, когото тя имаше задачата да защитава.
Като Архангел на Небесното Царство, Саратиел притежавала почти невъобразима сила. Притежавайки чифт абаносови крила, Саратиел можела да пътува със собствена сила, а също така да призовава мълнии и огнени топки, които хвърляла по враговете си. Саратиел можела да стане едновременно невидима и нематериална и била неуязвима за всичко освен за най-мощните зловещи оръжия. Подобно на всички ангели и архангели, Саратиел била безсмъртна, имунизирана както срещу болести, така и срещу стареене. Когато Саратиел загубила своята Милост и била изгонена на планетата Земя от Архангел Михаил, самия Наместник на Небесата, тя се отказала от много…
През времето, откакто архангел Саратиел се превърна в смъртната жена, известна като Сара Ловецът, тя беше научила много. Сара се беше запознала болезнено с определени факти от човешкия живот, като например нуждата от ядене, пиене и сън, чувствителността към топлина и студ, а също и неприятни неща като оригване, повръщане, изхождане, пърдене и менструация. Последното Сара мразеше най-много от всичко, а Амир я уверяваше, че повечето смъртни жени чувстват същото…
— Благодаря ти, преди поразявах чудовища отгоре, но пробождането им с колове е хубав, личен щрих — отвърна Саратиел и Амир кимна. Нежно я придърпа в прегръдките си. Те стояха на покрива на изоставена фабрика, недалеч от кулата CN Tower в Торонто. Това беше мястото, където се укриваха група вампири, водени от майстор Чо, вампир от китайските предания. Те дебнеха местните от известно време…
— Ще станеш страхотна Ловецкиня — каза Амир, след което взе лицето на Сара в ръцете си и я целуна. Сара отвърна на целувката на Амир страстно, желаейки го повече от следващия си дъх. Когато се издигнаха за въздух, Амир видя нуждата в очите на Сара и кимна. Хванати за ръце, те излязоха от склада и излязоха навън. Хванали Uber за вкъщи, те започнаха да се целуват много преди да стигнат до там…
„В момента съм толкова възбудена“, каза Сара, а Амир се ухили, докато излизаха от Uber-а и се отправяха към двустайното жилище, което бяха наели от Airbnb. Едва стигнаха до хола, преди, обзети от желание, да се накарат да се съвземат веднага. Сара се свали от дрехите си, разкривайки високо, закръглено и пищно тяло с бронзова кожа, което просто разпалваше Амир от желание. Тя е толкова невероятна, помисли си Амир, докато се възхищаваше на суровата красота на Сара.
— Нека ти се поклоня, богиньо моя — каза Амир, настани Сара на дивана и продължи да прави точно това. Младата жена се ухили, докато любимият ѝ целуна врата ѝ и погали гърдите ѝ, не бързайки, докато разтриваше ареолите ѝ между пръстите си. Сара въздъхна щастливо, когато ръката на Амир се плъзна между бедрата ѝ и той започна да ѝ доставя удоволствие по този начин. Нещата, които само смъртните могат да почувстват, помисли си Сара, докато се отпускаше и се наслаждаваше на това, което Амир правеше с нея…
„О, да, това е страхотно чувство“, изстена Сара малко по-късно, когато се озова на четири крака. С лице надолу и голям задник нагоре, Сара се почувства развълнувана, докато Амир забиваше пръсти в мократа ѝ, космата путка, докато едновременно с това ѝ правеше анусите ѝ да се къпят с език. След това той нави презерватив на члена си и пъхна твърдия си пенис в нея. Сара издиша рязко, когато Амир хвана бедрата ѝ и я чука отзад, а твърдият му пенис изпълни приятно женствената ѝ дупка. „Ето това ми харесва“, помисли си Сара, докато започваше да търка големия си задник в слабините на Амир, забивайки твърдия му пенис по-дълбоко в нея.
— Язди ме — каза Амир на Сара, докато седеше на дивана, а тя го яхна. Срещайки погледи с любовника си, Сара хвана лицето на Амир в ръцете си. В същото време Амир галеше големия задник на Сара с едната ръка, а гърдите ѝ с другата. Тя усети твърдата му мъжественост под себе си и се ухили. Изпъвайки бедрата си, Амир заби члена си в Сара, пронизвайки я доста приятно. Точно така, тя започна да го язди. Падналият Архангел все още откриваше пределите на сексуалното удоволствие, а Амир се радваше, че е неин учител…
„Иска ми се да можеше да бъде така, винаги“, каза Сара на Амир часове по-късно. След като правиха любов толкова дълго, свръхчовешкото му тяло го болеше, Амир Метисът беше изтощен. Той лежеше до Сара със затворени очи. Сара изпитваше приятна болка от това, че Амир я чукаше толкова добре в продължение на часове. Искаше ѝ се да продължи, но очевидно той си имаше своите ограничения. Сара все още откриваше какви са нейните. Например, на Сара ѝ харесваше, когато Амир ближеше задната ѝ врата. Може би следващия път би могъл да вкара члена си там, ако искаше. Сара имаше чувството, че подобно преживяване би било невероятно…
„Саратиел, някога беше Небесен бунтовник, а сега си Земна блудница“ – чу се неземен, но мъжествен глас. Сара ахна, когато той внезапно се появи. Висок, с бронзова кожа и тъмна коса, облечен в червена и студена небесна броня, с небесно острие на бедрото си и разперени огромни бели криле. Лорд Михаил, водач на Архангелите, Наместник на Небесата и Командир на Господните армии. Бившият шеф на Сара, от времето ѝ като Архангел Саратиел, не много отдавна…
— Какво искаш, Майкъл? — попита Сара, прикривайки голотата си с чаршафите. Тя погледна към Амир Волтер. Красивият полукръвник, когото Сара харесваше, не, обичаше толкова много, спеше дълбоко. Още едно магическо очарование, помисли си Сара, спомняйки си многобройните сили, притежавани от ангелите и архангелите на Небесното царство. Безстрашно, сега смъртният бивш архангел погледна бившия си шеф. Сара отказа да се сплаши. Като Безсмъртна, без страх от нищо и без риск, Саратиел никога не можеше да бъде смела, но като Сара, смъртната жена, тя беше безстрашна…
„Тук съм, за да ти предложа шанса да се покаеш и да се върнеш в Рая, не като Архангел, а като Ангел от по-нисш ранг, под мое командване, разбира се“, каза Майкъл, самодоволство се стичаше от всяка негова дума. Сърцето на Сара прескочи удара. Тя погледна Майкъл, водача на Рая, най-могъщия Архангел, създаван някога. Той беше негодник, циник и безмилостен деспот, но стига да изпълняваше заповедите на Рая, щеше да запази ранга и властта си. Сара обмисли предложението на Майкъл и това, което се случи след това, изненада и двамата…
„Майкъл, предпочитам да прекарам остатъка от живота си с Амир и да умра до него, отколкото да се върна в Рая с теб. Ти можеш да запазиш Небесното царство и всички ангели и предполагаеми достойни души, които живеят там. Добре съм и тук“, каза Сара, предизвикателно както винаги. Челюстта на архангел Михаил се развяваше на вятъра. Сара, в предишното си съществуване като архангел Саратиел, никога не беше виждала стария си шеф в това състояние, дори когато Михаил беше ранен, докато се биеше с Луцифер и неговата бунтовническа орда…
— Умри като всички човешки измет, курво — изплю Майкъл и с тези думи изчезна в светкавична светлина. „Браво на теб“, помисли си Сара, докато отново заемаше мястото си до Амир. Красивият млад мъж, когото толкова много обичаше, спеше спокойно. Сара не би нарушила съня на Амир за нищо на света. Навън имаше орди от чудовища, атакуващи големи градове по света. В Северна Америка, Африка, Карибите, Латинска Америка, Азия, Австралия и другаде. Светът е под обсада на свръхестествени сили, но с Амир и Сара по случая, тези сили щяха да се изправят срещу истински Герои…