„Пусни брат ми“, извика Шейна Бастиен и високият, тъмнокож хаитяно-американски мъжкарана избухна в действие. Цезар Бастиен, както обикновено, щеше да бъде смазан от някакви глупаци, всичко това заради кучка на име Стейси Флорес. Свързването с омъжени жени е едно от хобито на Цезар. Сега трябва да се изправи пред последствията. Кльощавият брат с дредове лежеше на пода, опитвайки се да си защити главата, докато трима души, двама мъже и една жена, го биеха до безсъзнание. За щастие на Цезар, сестра му Шейна се притече на помощ…
„Кучко, ако се нахвърлиш върху мен като пич, ще се държа с теб като с пич и ще те набия“, каза едър, червенокос бял пич с брада, гледайки гневно Шейна. Г-н Джинджър се изправи срещу Шейна, готов да я повали. Младата жена се нахвърли върху него без колебание. Г-н Джинджър замахна към Шейна, която се наведе под удара и го ритна в пищялите. Докато г-н Джинджър изкрещя от болка, Шейна го удари с юмрук в слепоочието, поваляйки го наистина добре…
„Мръсна гето лесбийка, не си току-що ударила Тони“, каза пухкава, светлокожа мацка с лоша прическа. Тя си почина от удрянето на проснатото тяло на Цезар и се нахвърли върху Шейна. Сграбчвайки дебелата кучка, Шейна се изправи срещу нея. Това трябваше да е Стейси, последната от дълга редица грозни мацки със съпрузи или гаджета, в които брат ѝ Цезар чувстваше нужда да си забие пениса. „Обичам путката, но се радвам, че не съм пич“, помисли си самодоволно Шейна.
— Кучко, ти и Тони можете да го получите — отвърна сопнато Шейна и се нахвърли върху Стейси, която се движеше дори по-бавно от мъжа ѝ Тони, който все още лежеше на земята нокаутиран. Шейна, ветеранка в много женски боеве, знаеше, че много едри жени обичат да се борят и да се душат. С височина метър и осемдесет, Шейна беше по-висока от Стейси, но едрата кучка сигурно тежеше някъде около деветдесет или двадесет килограма. „Ако ѝ позволя да ме души, съм сготвена“ — помисли си уморено Шейна.
— Мамка му! — изкрещя Стейси и се нахвърли върху Шейна с протегнати ръце. Шейна избухна в действие, удряйки другата жена в брадичката, гърдите и корема, всичко това в рамките на пет секунди. Стейси извика от болка и комично изражение на болка и шок се разля по лицето ѝ. Ще паднеш, кучко, помисли си Шейна, докато хвърляше Стейси с още един удар, право в слепоочието. Стейси падна като чувал с картофи…
„Кучко, ще си платиш за това“, чу се мъжки глас и Шейна се обърна точно навреме, за да види висок, тъмнокож мъж с плешиво теме да се нахвърля върху нея с разглобяемо ножче. Мамка му, помисли си Шейна, инстинктивно вдигайки ръце в защита. Мъжът замахна и острието се заби в ръката на Шейна, карайки я да ахне. Не ми е разкъсало кожата, помисли си смаяно Шейна.
Точно когато мъжът с нож се готвеше да намушка Шейна отново, краката му се подкосиха. Мъжът ахна от шок и падна. Преди да успее да се съвземе, удар в тила го изпрати в Страната на сънищата. Шейна премигна, когато видя брат си Цезар, на крака и изглеждащ не особено изтощен, да стои над вече безсъзнателния глупак с ножа.
— Не мога да позволя на теб да се забавляваш сама, сестро — каза Цезар, избърсвайки кръвта от лицето си и усмихвайки се като идиот. Шейна погледна по-големия си брат и избухна в смях, облекчена, че го вижда жив и здрав. Разбира се, тъй като Цезар имаше неудържимата наглост да си навлече неприятности, задето е чукал поредната долнопробна мръсница, която вече имаше връзка, Шейна го плесна силно по рамото.
— Ето какво получаваш, като не ме слушаш, голям братко, спри да си пъхаш пениса в лудостта — сопна се Шейна, а Цезар се засмя и сви рамене. Размениха си секс и след това избягаха от мръсния ъгъл на Батъл Стрийт, където току-що се случи побоят. Град Броктън, Масачузетс, е суров район дори и в най-добрите времена. Братята и сестрите Бастиен трябваше да се измъкнат, преди Стейси, Тони и компания да се свестиха и да призоват хората си за всеобща война…
„Шей, мислех, че онзи тип със сигурност те е намушкал, предполагам, че греша“ – каза Цезар, гледайки ръката на сестра си. Шейна кимна и разтърка ръката си там, където въоръженият с нож се опита да я намушка. Доколкото младата хаитянска американка се помнеше, тя беше по-силна и много по-издръжлива от всеки друг, когото познаваше. Инцидентът с ножа изплаши Шейна повече, отколкото тя си призна, но тя се опита да го прикрие…
— „Пич, пропусна ме, всичко е наред, Цезаре“ — каза Шейна, потупвайки по-големия си брат по рамото. Цезар погледна по-малката си сестра, загрижеността му беше твърде очевидна. Доколкото Цезар се помнеше, Шейна винаги е била издръжлива и почти никога не е била наранявана. Все пак тя беше неговата малка сестра и в края на краищата, негова работа беше да я защитава. Братята и сестрите Бастиен си размениха усмивки, преди да предприемат дългия път от Батъл Стрийт в южната част на Броктън до дома си на Аш Стрийт, в уютния Уест Сайд.
— Какво сте правили двамата? — каза дядо Франк Бастиан, дръпвайки от незапалената си цигара, докато гледаше внука и внучката си. Цезар и Шейна се усмихнаха и свиха рамене. Дядо Франк поклати глава, знаейки, че не са правили нищо добро. С края на учебната година двадесетгодишният Цезар и деветнайсетгодишната Шейна вероятно щяха да се забъркат във всякакви неприятности. Дядо Франк тайно се молеше училището в Общинския колеж Масасойт да започне отново, за предпочитане докато потомството му е още цяло…
„Цезар отново посегна на нечия жена и аз трябваше да спасявам жалката му задница“, каза самодоволно Шейна, а очите на Цезар се разшириха от шок, докато дядо Франк поклати глава. Клюките никога не се променят, помисли си Цезар. Шейна наистина знаеше как да се нахвърли на земята. Цезар погледна дядо си, готов да измисли редица извинения, но старецът вдигна ръка. Нямаше настроение за многобройните лъжи на Цезар…
„Стига толкова, идете да се измиете, вие двамата, и не ми цапайте килима с кръв“, заповяда дядо Франк. Цезар се отдалечи навъсено, но не преди да хвърли гневлив поглед на сестра си. Шейна сви рамене на брат си, усмихна се на дядо си и след това се втурна горе да се изкъпе. Някои неща просто никога не се променят, помисли си дядо Франк, усмихвайки се. Хората с фамилното име Бастиан бяха склонни да си навлекат неприятности…
Франклин Бастиан е роден в района на Ле Кайес на остров Хаити през 1942 г. Докато Република Хаити е стабилна през тези години, Франклин винаги е мечтал да живее и работи в Съединените американски щати. Той се мести в град Броктън, Масачузетс, през 1962 г. и се жени за местна жена, Едуина Джоузеф, бивша жителка на Кроа-де-Буке, Хаити. Двойката има един син, Шелтън Бастиан, който е роден в Бостън през 1967 г. Шелтън Бастиан посещава Университета на Масачузетс, завършвайки счетоводство през 1990 г.
Докато работел за службата MBTA на град Бостън, Шелтън Бастиан се запознал с бъдещата си съпруга, родената в Ирландия новодошла Дирдре Къркпатрик. Двамата се влюбили, оженили се и имали деца Цезар и Шейна. За съжаление, Шелтън и Дирдре загинали по време на ужасна самолетна катастрофа, докато посещавали родния град на последния, Белфаст, Ирландия. Франклин Бастиан, който загубил любимата си съпруга Едуин Джоузеф-Бастиан от рак на гърдата преди няколко години, бил оставен да отгледа Шейна и Цезар. Старецът се справил с тази задача, доколкото могъл…
Едно нещо, което дядо Франк намираше за озадачаващо, беше колко различна беше Шейна. О, разликата нямаше нищо общо с факта, че Шейна е лесбийка. Не, младата дама беше различна, защото беше една от Метисите. Мъже и жени, произлизащи от Древните, древни същества с голяма сила, които са се кръстосвали с човечеството в миналото. Метисите често притежават необичайни сили. Дядо Франк, който притежава същите дарби, ги разпознава във внучка си Шейна…
След като се изкъпа, Шейна се излежа в леглото и си играеше на лаптопа. Месец август бързо отминаваше. След няколко седмици Шейна щеше да започне втората си година в Общинския колеж Масасойт, където учи наказателно правосъдие. Шейна се мечтае да стане полицай, или в полицейското управление на Броктън, или в щатската полиция на Масачузетс. Всичко с времето си, помисли си Шейна, докато разглеждаше различни места.
Шайна си спомни за последната си приятелка Фатима Саид, млада арабска мюсюлманка, която срещна, докато посещаваше университета в Масачузетс-Бостън. Фатима, новодошла в Бостън през Алепо, Сирия, намираше САЩ просто за очарователни. Естествено, бидейки дружелюбен човек, Шайна предложи да бъде екскурзовод на Фатима. Двете бързо се сприятелиха, разхождайки се из целия Бостън. Ходеха заедно на кина, молове и ресторанти. В крайна сметка между тях прехвърчаха искри и се зароди страстна, дискретна връзка…
„По дяволите, липсваш ми, Фатима“, помисли си Шейна, докато лежеше в леглото, чисто гола. Висока и стройна, но с извивки и хубав задник, Шейна е закоравела мъжкарана до мозъка на костите си. Винаги е обичала жените и те я обичаха в замяна. Затваряйки очи, Шейна си спомни последния път, когато тя и Фатима се бяха събрали, малко преди да се върне в родния си град Алепо, Сирия. Беше наистина нощ за векове…
„Толкова си красива“, каза Фатима, докато лежеше в леглото с Шейна в резиденцията близо до Масачузетс-Бостън. Шейна се усмихна и погали прекрасното лице на Фатима. Бронзовокожата, тъмнокоса и кафявоока сладурана от Близкия изток имаше закръглено тяло, за което просто можеше да умреш. Шейна се усмихна, когато Фатима се наведе да я целуне, докато галеше гърдите ѝ. Когато ръката на Фатима се плъзна между бедрата ѝ, Шейна въздъхна щастливо и остави приятелката си да прави нейното нещо. Фатима продължи да целува Шейна от главата до петите и ей така забавлението наистина започна…
„Прави любов с мен“, прошепна Шейна, а Фатима се ухили и засмука гърдите ѝ, докато опипваше путката ѝ с пръсти. Фатима целуна пътека от циците на Шейна до корема ѝ, преди да разтвори широко тъмните си, мускулести бедра. Усмихвайки се на Шейна, Фатима целуна пениса ѝ и след това пъхна два пръста в нея. Щастлив стон се изтръгна от устните на Шейна, докато Фатима започна да прилага магията си върху нея. „Хабибти, още нищо не си усетила“, помисли си Фатима, докато доставяше удоволствие на любимата си Шейна.
„Свърши ми, скъпа!“ – извика Фатима, докато вкарваше целия си юмрук във вагината на Шейна, гледайки как високата ѝ, тъмнокожа и атлетична любима се гърчи и стене в чист екстаз. Шейна извика, а секси тялото ѝ потръпна силно. „Нека видя оргазмичното ти лице“ – помисли си Фатима, докато обработваше Шейна, докато другата жена не я помоли за милост. След като си пое дъх, Шейна погледна Фатима през очи, които, макар и влажни, отразяваха чисто удивление…
„Мамка му, това беше горещо, мой ред“, каза Шейна на Фатима и двете млади жени се целунаха, след което продължиха със забавлението си. Шейна положи Фатима на леглото и започна да я лиза, опипвайки ануса ѝ с пръсти, докато едновременно с това ласкаеше клитора ѝ с език. Фатима извика страстно, докато Шейна правеше своето, доставяйки ѝ удоволствие, както само тя можеше. За кулминацията на вечерта, Шейна седна върху лицето на Фатима и позволи на любовника си да ѝ лиза по този начин. Беше великолепно…
„Много ще ми липсваш в Алепо“, каза Фатима на Шейна, след като всичко беше казано и свършено. Двете млади жени лежаха в леглото, греейки се в топлата светлина на един добър секс. Шейна нежно държеше Фатима в прегръдките си, без да иска да я пуска. Разбира се, това не беше писано. Като чуждестранна студентка в Масачузетския университет в Бостън, Шейна трябваше да се върне в родината си Сирия, където родителите ѝ я чакаха. Прекарването на лятото в Бостън не беше вариант…
— Шейна, Цезаре, слезте долу — чу се гласът на дядо Франк, изтръгвайки Шейна от малкото ѝ пътешествие по алеята на спомените. Младата жена изстена от отчаяние и набързо оправи дрехите си, преди да се втурне надолу по стълбите. Шейна намери брат си и дядо си в хола, гледащи телевизия. Това, което Шейна видя на екрана, смрази кръвта ѝ…
„Какво е това? Някакъв филм по SyFy Channel?“ попита Шейна, а дядо Франк поклати глава. Шейна седеше на дивана до Цезар, който мълчеше също толкова. На телевизионния екран войници от канадската армия и полицаи от Отава се биеха с летящи чудовища и отвратителни хуманоидни същества, които буквално разкъсваха хора на парчета. Град Отава, столицата на Канада, беше под атака на чудовища…
Имаше съобщения за градове по света, нападнати от чудовища и неща, за които преди се смяташе, че са мит. В Япония рояк от крилати влечуги с размерите на човек атакуваха населението на Осака. Във Виена, Австрия, кръвожадни същества, приличащи на хора, последваха местните жители, след като се стъмни. В Акра, Гана, орда от гигантски, подобни на скали хуманоидни същества разкъсваха града на парчета. Целият свят сякаш беше обсаден от свръхестествени сили…
— Скъпа моя, имаме неща за обсъждане — каза дядо Франк, като нежно сложи ръка на рамото на Шейна. Старецът погледна внука си Цезар и внучка си Фатима и на лицето му се изписа сериозно изражение. Братята и сестрите Бастиан погледнаха дядо си, мъжа, който ги отгледа сами след трагичната смърт на родителите им, и зачакаха думите му.
„Дядо, какво можем да направим?“ – попита Цезар и младият мъж осъзна, че знае отговора в момента, в който зададе въпроса. През целия си живот Цезар знаеше, че сестра му Шейна е различна. Младата жена никога не е била наранявана и е била силна като вол. Цезар погледна сестра си и видя, че Шейна не изглеждаше обзета от паника или шок. Вместо това, на лицето ѝ се четеше очакване…
— Знам какво трябва да направя — каза Шейна, а младата жена погледна дядо си и по-големия си брат и се усмихна. Разбирането им просветна, без да се налага да обяснява повече. Цезар и дядо Франк знаеха, че Шейна е различна от другите млади жени, и не само заради склонността си да обича жени. Не, Шейна беше силна, бърза и изключително издръжлива. Способности, от които светът отчаяно се нуждаеше в момента…
— Светът е в твоите ръце сега, скъпа моя внучко — каза мъдро дядо Франк, като нежно наклони глава. Шейна се усмихна и прегърна дядо си. Цезар погледна по-малката си сестра и дядо си и кимна. Когато Шейна се обърна да го прегърне, Цезар я прегърна в отговор, дори когато мрачна решителност го обзе. Където и да отиде сестра ми, отивам и аз — помисли си Цезар, най-накрая знаейки какво трябва да направи.
— Няма нищо лошо, дядо, Шейна ще се бие с чудовища и аз ще отида с нея — каза твърдо Цезар. Дядо Франк и Шейна се спогледаха. Дълго време Шейна се доверяваше на дядо Франк за силите си, докато брат ѝ Цезар, макар и да знаеше за уникалните ѝ дарби, изглеждаше по-загрижен за обикновени неща като любовта си към Бостън Селтикс, студентския живот и преследването на жени с едри гърди. Очевидно Цезар знаеше и се интересуваше от много повече, отколкото си позволяваше. Такъв е моят по-голям брат — помисли си изумена Шейна.
„Домът Бастиен отива на война, нека светът се пази“, каза Шейна, смеейки се. Гледайки малкия си клан, Шейна се почувства почти обзета от емоции. Дядо Франк и Цезар бяха хората, които бяха най-важни за нея на този свят, заедно с Фатима Саид, разбира се. Наоколо имаше чудовища и странни създания и единственото нещо, в което всеки можеше да бъде сигурен, беше, че са враждебни. Заради любимите ми хора, отивам на лов, помисли си Шейна. С мрачна решителност Шейна започна да се подготвя…