(A) – Тази история съдържа анална игра, включително анален секс.
(L) – Тази история съдържа груб език.
Андреа искаше да направи нещо специално за рождения ден на Габриел. Не просто подарък, а нещо незабравимо.
Тя беше уговорила художник да дойде в къщата. Беше направила разпити и се говореше, че господин Морис е дискретен, умел и мълчалив. В рамките на три сеанса той щеше да създаде платно само за очите на Габриел. Важното беше, че Андреа искаше Габриел да наблюдава всеки щрих на четката.
Габриел слезе късно долу, все още по тениска и панталон с връзки. Въздухът се изпълваше с аромат на прясно кафе, заедно с нещо по-остро: маслена боя. В хола господин Морис вече беше поставил статива си. Утринната светлина струеше през високите прозорци.
Андреа чакаше в салона, застанала тихо в бялата си копринена роба, хлабаво вързана. Косата ѝ беше прибрана с фиби, кожата ѝ сияеше, устните ѝ бяха недокоснати. Само диамантените обеци и огърлица, които ѝ беше подарил, я красеха.
Габриел си наля чаша кафе от кафетиерата , забелязвайки спокойствието в стаята. Той седна най-отзад с димяща чаша в ръка и наблюдаваше.
Андреа се движеше бавно, грациозно се отпускайки на шезлонга. Докато се настаняваше, тя умишлено разтвори халата, оставяйки го да се смъкне от раменете ѝ. Той се раздели на гърдите ѝ. Зърната ѝ вече бяха сковани. Докато халатът се плъзгаше още повече, той разкриваше меката извивка на бедрата ѝ, а краката ѝ се разделяха точно толкова, колкото да разкрият гладката ѝ, прясно обръсната путка. Тя задържа погледа му за кратко, смела и безсрамна, след което обърна лице към светлината, представяйки се изцяло.
Художникът започна да скицира.
Андреа застана в позата: едната ѝ ръка беше прехвърлена през облегалката на шезлонга, другата — до бедрото ѝ. Тялото ѝ беше олицетворение на неподвижност и очакване. Тя се изчерви под непоколебимия поглед на Габриел.
Той наблюдаваше. Мълчаливо. Съсредоточено.
Въглен и масло драскаха по платното. Дишането ѝ се задълбочи, но тя не помръдна. Едва след три часа художничката се изправи и обяви, че първото снимане е завършено.
Габриел се изправи.
Художникът си събра багажа, а Андреа също помисли да стане, но…
— Стой — каза ѝ Габриел, преди да успее да се помръдне.
Андреа замръзна, с разкопчана роба и леко разтворени бедра. Художникът се поколеба.
Габриел се усмихна. „Благодаря ви за отделеното време. Ще се видим отново скоро.“
Художникът кимна, хвърли последен поглед на Андреа и си тръгна.
Габриел се върна бавно, разхлабвайки връзката около кръста си.
Андреа дишаше плитко. Тялото ѝ, все още в поза, трепереше леко.
„Ти планира това за мен“, каза той.
„Да, господине.“
„Остави го да погледне.“
„Само за теб.“
Той прокара пръсти по бедрото ѝ. — А сега?
„Аз съм твой.“
Той издърпа пояса от робата ѝ и го използва, за да завърже китките ѝ за резбованата рамка на шезлонга.
Тя изстена тихо. Обвързана, уязвима, възбудена.
Той хвана челюстта ѝ и я целуна силно. Дълбоко. Притежателно. После се отдръпна и я потупа рязко по бузата, не за да я нарани, а за да ѝ напомни.
„Позволи му да види какво е мое.“
Андреа премигна, лицето ѝ заля топлина. „Само за теб.“
Той я целуна отново, по-грубо.
„Ти си мой.“
„Да.“
Той разкопча панталоните си и застана пред нея. „Уста. Веднага.“
Тя се подчини.
Габриел хвана косата ѝ и се промъкна между устните ѝ, изстенвайки, когато топлата ѝ уста го обгърна. Той започна да натиска, отначало бавно, после по-бързо, чукайки гърлото ѝ безмилостно. Устните ѝ се стегнаха, слюнка се стичаше от ъгълчетата ѝ. Спиралата ѝ започна да се стича.
— Вземи го — изръмжа той.
Той се отдръпна и леко я удари по лицето, веднъж, после отново. Андреа изстена около него, очите ѝ бяха замъглени, путката ѝ се свиваше от желание. Той я плесна по гърдите, гледайки как подскачат, след което отново се втурна дълбоко. Очите ѝ се напълниха с вода. Гърлото ѝ се сви.
Пенисът му я изпълни дълбоко, разтягайки широко устата ѝ. Устните ѝ се напрегнаха около него, а гърлото ѝ се стегна с всеки сантиметър. Той заплете пръсти в косата ѝ и я държеше здраво, хранейки я още повече. Очите ѝ се насълзиха, докато той проникваше по-дълбоко, спиралата ѝ се размаза, докато сълзите се събираха. Езикът ѝ се изви под него, мъчейки се да го поддържа. Тя се задави, закашля се и пое още, отчаяна да му угоди, цялото ѝ тяло трепереше от усилието.
— Добро момиче — изръмжа той.
Той се измъкна внезапно и я обърна. Ръцете ѝ останаха вързани, задникът ѝ повдигнат, тялото ѝ нетърпеливо.
„Искаше да бъдеш подарък. Нека те разопаковам.“
Той разтвори бузите ѝ, разкривайки нежния розов цвят на ануса ѝ. Прокара палец по цепката ѝ, събирайки влага, след което го намаза по-високо, обикаляйки стегнатия ѝ пръстен. Андреа изхленчи, бедрата ѝ потрепнаха.
Миг по-късно тя чу влажното трясък на слюнката му да каца право върху дупката ѝ. Той използва върха на пениса си, за да я намаже, дразнейки я, търкайки бавно по ръба. Пръстите ѝ се свиха в тапицерията, затаявайки дъх, докато той натискаше навътре.
„Бъди смел“, прошепна той.
Тя ахна, цялото ѝ тяло се стегна, докато той я натискаше. Разтягането ѝ гореше изкусително. Сантиметър по сантиметър той я изпълваше, а задникът ѝ го стискаше здраво. Дишането ѝ беше на пресекулки, лице заровено във възглавницата, докато се предаваше.
Той хвана бедрата ѝ и започна бавно да я чука, оставяйки я да се приспособи към разтягането, позволявайки ѝ да усети всеки сантиметър. Дъхът ѝ се свиваше с всяко движение, тялото ѝ трепереше под него. Докато дупето ѝ се отпускаше и го приемаше по-дълбоко, той ускоряваше темпото, натискайки по-силно, по-грубо. Звукът от пляскане по кожата изпълваше стаята.
Той вдигна ръка и я стовари върху задника, рязко и силно. Тя се стресна и се ахна.
— Каква шибана уличница — изръмжа той, сграбчи шепа коса и дръпна главата ѝ назад. — Да позволиш на друг мъж да те гледа, те наранява.
Андреа изстена, лигавка се стичаше от разтворените ѝ устни. Вагината ѝ се свиваше с всеки шамар, а задникът ѝ гореше сладостно под хватката му.
„Ти му даде твоя образ. Ти ми даваш всичко останало.“
„Да, господине. Само вие.“
Габриел я обхвана около кръста, ръката му се плъзна надолу между треперещите ѝ бедра. Напипа клитора ѝ, подут и болезнен, и започна да си играе с него, въртейки го бавно, после по-бързо. Андреа ахна, цялото ѝ тяло се стегна под него.
„Моля, господине, моля, мога ли да дойда?“ – умоляваше тя с пресекващ се глас.
— Още не — изръмжа той, натискайки по-силно, с безмилостни пръсти. — Ще чакаш, докато аз кажа.
Бедрата ѝ трепереха. Дупата ѝ се стискаше около него, отчаяна, жадна за освобождаване. Контрастът беше изящен – дебелият му пенис се забиваше в нея, а пръстите му леко потрепваха и измъчваха подутия ѝ член, тласкайки я към ръба.
„Моля, господине, оставете курвата ви да свърши?“
— Още не — каза той, катерейки се и самият той се приближи.
Андреа изкрещя, отчаяно жадувайки за освобождение.
— Сега — изръмжа Габриел, гласът му се напрегна от нарастващата му кулминация.
Тя се разби около него, тялото ѝ се тресеше в конвулсии, гърбът ѝ се изви, всеки нерв пламна. Той усети как дупето ѝ се стиска здраво около пениса му, хлъзгавата ѝ влага покрива пръстите му, докато тя експлодира върху тях. Звукът от вика ѝ и стискането на тялото ѝ го тласнаха към ръба.
Той я притискаше, докато свършваше силно, пенисът му пулсираше дълбоко в нея, а горещото му семе се разливаше в задника ѝ.
Докато пенисът му омекваше, той се изплъзна от задника ѝ и Андреа изхленчи от загуба. Тя остана неподвижна за момент, след което леко изви гръб и отмести бедрата си назад, разтваряйки се, оставяйки спермата му да се изцеди от нея, за да я види.
„Хареса ли подаръкът ми на Господаря?“ попита тя с мек и зъл глас.
„Да, много.“
„Това е само първото заседание. Имаме още две“, усмихна се тя.
Габриел прокара пръсти по гръбнака ѝ, след което се наведе и целуна червените следи по китките ѝ, докато я развързваше.
„Много ги очаквам с нетърпение“, промърмори той.
Тя се сгуши в него, с отпуснато тяло и зачервена кожа.
И Габриел се усмихна, дълбоко доволен. „Най-добрият подарък за рожден ден досега.“